Публикувано на: 1 февруари, 2023*Текстът е предоставен от Scalefocus
Запознайте се с Цветан Смърдански, който заема не една, а две ключови роли в Scalefocus.
Постигнал е една от целите си – да се развива в родния си град Бургас и да подпомага академичната среда там. Повече за професионалния му път, предизвикателствата от ежедневието и кариерата, ще научите от материала.
Представи ни се накратко.
Казвам се Цветан Смърдански и съм част от Scalefocus вече близо 5 години. Към момента съм Technology Manager.
Заемам тази позиция от около година и половина. Една от големите ми отговорности е да ръководя .NET отдела на компанията. В този екип има професионалисти от България, Турция, Северна Македония, общо взето – голяма група от хора сме.
От около година съвместявам тази позиция с ролята си и на Site Lead за офиса ни в град Бургас.
С какво се занимава един Site lead?
Грижим се хората в офиса да са щастливи, да работят в спокойна и здрава среда. Друго занимание, характерно за ролята, е поддържането на връзки с обществеността и ангажименти, свързани с образователна насоченост.
Как ти се отразява заемането на двете роли? Беше ли ти непознато в началото или пък се чувстваше в свои води?
Ако кажа, че ми е било напълно комфортно, ще е преувеличено. Приех предложението с любопитство и желание. Със сигурност ми беше ново, до този момент не бях правил подобно нещо, отговорностите са от различно естество. Всичко това ме накара да мисля по нов начин, да променя и разширя вижданията си за хората, и работата в офиса като цяло. Възможността да видя процесите отвъд собствената си роля и рамка, да се поставям на мястото на хора с различни функции, да се грижа за тях, както и за лицето на офиса, определено е интересно и обогатяващо.
За да обобщя – стремя се да балансирам между двете позиции. Харесва ми как давам и получавам различни неща от тях. Естествено е да има подеми и спадове, но се старая да не губя фокус и да допринасям еднакво по всички теми, които изискват вниманието и отношението ми.
Откъде тръгна всичко?
Ако трябва да се върнем назад във времето – в IT бранша съм вече 12 години, минал съм през различни фирми, като повечето ми опит е в компании, ориентирани към предлагане на софтуерни услуги. Преминах през различни технологии и езици, докато се озова тук.
Завършил съм Икономически университет Варна, специалност Информатика, като именно така положих основите на техническите си познания.
Тоест от рано си знаел с какво искаш да се занимаваш?
Интересно, но да. Гимназиалното ми обучение също беше в паралелка с информатика в ПМГ Бургас.
Разкажи ни повече за работата си.
Преди да започна работа в Scalefocus, живеех и работех във Варна, но имах нужда да сменя средата си, а и поради редица причини искам да се развивам в родния си град – Бургас. Когато научих, че Scalefocus се готви да открие офис тук, реших да се възползвам от възможността. Както споменах по-рано, присъединих се към Scalefocus през юли 2018 година. Стартирах като Senior Software Engineer към .NET практиката. Започнахме с много камерен състав, освен мен имаше един Junior Developer и още един Senior Developer, който се беше релокирал от София. Истината е, че офисът се разрасна много бързо и не останахме малък екип за дълго. .NET екипът също се разрастваше, в началото бяхме 5, после 10 колеги, докато в един момент по естествен път ми предложиха да заема по-висока, лидерска позиция. Сега имам привилегията и отговорността да ръководя 60 човека. Така изглежда професионалното ми развитие в Scalefocus в цифри.
Tук е моментът да вмъкнем и създаването на варненския ни офис. Историята е споменавана, но е добър пример за проактивността, която се оценява и насърчава в компанията ни.
Скоро след постъпването ми в Scalefocus и релокирането от Варна в Бургас, старите ми колеги се вдъхновиха и проактивно се възползваха от referral програмата ни през мен. Всички те са опитни професионалисти, не го казвам само защото сме приятели. Във времето доказаха и оправдаха доверието, което им беше гласувано – не само да станат част от Scalefocus, но и да са сред главните причини за обособяването на офис във Варна.
Повече за локацията може да научите от Александър Михайлов тук: https://stage2.dev.bg/digest/scalefocus-alexander-mihaylov-interview-dc03/
Ако трябва да обясниш на малко дете или много възрастен човек какво работиш, какво ще му кажеш?
Опитвал съм се да разяснявам на 5-годишната ми дъщеря, но не мисля че успявам… за момента. Поне знае, че е нещо с компютри, в готин офис с много колеги и май е някаква важна работа. А шефката ми е чак в София.
Как протича един твой работен ден?
С една дума: хаотично. Нищо не е по план. Идвам на работа с идеята, че имам някакви задачи и до края на деня това, което се е оказало приоритетно, е съвсем различен набор от задачи. Основна част от деня ми минава в срещи и разговори с хора – колеги от моята практика, външни хора като представители на учебни заведения или други институции например. Организирам и събития… Всеки ден е различен. Нямам еднотипна работа. В почти всяка ситуация се изисква бърза мисъл и реакция, за да стигнем до най-оптималните решения. Предизвикателството се появява, когато трябва да се определят истинските приоритети измежду всичко, което изниква в движение. За мен е важно да подредя задачите по важност и да върна обратна връзка за всичко по веригата.
Loading …
Hybrid
БургасС отговора си на предишния въпрос загатваш за много качества, които са ти необходими ежедневно в работата. В този ред на мисли, какво е нужно за един екип, за да е успешен?
Ако изходим от факта, че няма човек, който да разполага с абсолютно всички нужни качества за решаваното на дадена задача, стигаме до извода, че е важно в един екип хората да се допълват взаимно. Да познават силните и слабите си страни като индивиди и да знаят кой в какво е силен, както и да търсят съдействието на околните, когато се изправят пред предизвикателства. Да си имат пълно доверие до степен да не се страхуват да показват уязвимост един пред друг, без притеснение, че някой би се възползвал от това. Това е в основата, която води до развитие.
Дори аз като ръководител на цялата .NET практика работя с екип от Technology Team Leads. Преди да взема окончателно решение по даден въпрос, то минава през споменатия екип като обсъждане, изчистване на идеи и предложения.
А какви са качества, които търсиш в потенциалните нови попълнения на екипа си?
Основният критерий, върху който се фокусираме, са техническите познания и умения, но със сигурност това не са единствените определящи фактори дали искаме да поканим даден човек да се присъедини към екипа ни. Попадали сме на хора със завидни технически умения, които са доказвали, че е невъзможно да работят в екип. За нас е важно човекът да има желание, да е мотивиран да се развива. В света на технологиите, където всеки ден има нещо ново, човек, който не иска да се развива ежедневно, много бързо остарява като способности, изостава и не е конкурентоспособен. Това са трите неща: екипност, фактически умения и желание за развитие.
Ти как наваксваш с новостите в сферата?
По отношение на техническите ми умения, честно казано, е все по-трудно. Както споменах, в ежедневието ми техническата работа не е единственото, което ме ангажира. Именно заради това съзнателно отделям време, за да чета и гледам по темата. Абониран съм за множество ежеседмични издания и източници на новини от света на технологиите, както и такива за успешно ръководене на хора. След като науча нещо ново се опитвам да го вкарам в приложение, за да затвърдя умението. Дадох си сметка, че това, което ме мотивира да се държа информиран, са честите интервюта с кандидати за работа на всякакви нива. По отношение на мениджмънт, използвам различни онлайн източници, участвам и в практически обучения с различни институции.
Какво искаш да постигнеш в кариерата и не само? За какво се бориш?
За световен мир 🙂 Това, за което се боря, е разрастване на .NET екипа ни и офиса в Бургас. Двете направления включват доста различни подцели. Целта на технологичния екип е да е конкурентен на световния пазар, разполагаме с отдел от доказани професионалисти, които се стремят да се преборват с всяко предизвикателство – през разработване до имплементиране до най-малкия детайл. За да бъде устойчив един екип, той трябва да е съставен от хора с различен опит. Затова много насърчаваме споделянето на знания – по-опитните колеги предават уменията си на начинаещите, а начинаещите, от своя страна, допринасят със свежи идеи. Голяма част от усилията ни са насочени към създаването на база, в която всеки лесно да навигира и да достига до установените и работещи практики в екипа.
По отношение на целите, които офис Бургас има за 2023 г. – искаме да продължим да се разрастваме с опитни и готини колеги, независимо от професионалния им профил. Традиционни за офис Бургас са тясното сътрудничество и подкрепата за академичните среди, включително насочена и към гимназистите. Тази година ще продължим активно да работим в тази посока и да допринасяме за развитието на местната IT екосистема.
Разкажи малко за последната образователна инициатива на Scalefocus Бургас.
Имаме представители на екипа ни в едно от училищата, с които си партнираме – така наречената IT гимназия в града. Там активно работим с ученици от 10,11 и 12 клас и ги водим по пътя на софтуерната разработка.
Това лято нашият колега Георги Карагогов беше ментор на група ученици от 10 клас, които стажуваха при нас в продължение на 3 месеца. Разработиха собствено приложение с най-съвременни технологии и практики, като то има огромен потенциал. От тях зависи какво ще е бъдещето му. Ние дадохме най-доброто от себе си, за да им осигурим условия да имат близка до реалната работна среда. Освен съветите от ментора им, разполагаха с техника и място в офиса, където да работят.
Тази успешна практика възнамеряваме да превърнем в регулярна инициатива.
Като говорим за инвестиция в бъдещето, какво ще кажеш на бъдещото ти Аз?
Не забравяй пътя, който си извървял, хората, които си срещнал по него и които са ти гласували доверие. Бъди като тях и прави същото за тези, които идват след теб.
Да поговорим за живота извън работата? Разкажи ни за хобитата си?
„Защо Гандалф не е имал време за нищо?
Защото винаги е бил с 4 хобита.“
Шегата настрана, като изключим компютрите и технологиите, които от хоби се превърнаха в професия, отскоро имам и ново любимо занимание, което смятам да развивам. Опитвам се да снимам, понякога дори се получава. Истината е, че фотографията отдавна ме вълнува, но отскоро си позволявам да навлизам в дълбочина и да уча. Причината е, че някак успявах да правя добри кадри на хлапетата си, което ме накара да проявя интерес.
Геймингът също минава за хоби. Играя от Super Mario до Doom. Както и бордови игри. Преди да се появят децата, беше по-лесно. Харесвам игри, в които елементът на късмет е минимизиран и се иска стратегическо мислене. Една от любимите ми игри е Каркасон. Ясно е, че държа и на времето със семейството и малките хобити.
