“Най-сигурният начин да провериш дали знаеш нещо е да се опиташ да го предадеш на друг” гласи една стара максима. Много често работата се превръща в рутина и процеси с много стъпки, които се автоматизират в ума. След години прекарани в дадена сфера, навиците може да се окажат коварна спънка и да ви попречат да намерите по-лесни и бързи методи на работа, които да ви помогнат да се издигнете в кариерата си. Борбата със стагнацията е едно от многото предимства на работата като ИТ трейнър. Срещнахме се с Панайот Солаков – “QA Team Leader” в PlayTech и преподавател по “Основи на софтуерно тестване” в Софтуерната академия на Soft Academy, за да ни разкаже какви са другите преимущества и как новото поприще му е помогнало да се развие.
Началото
Солаков започва да се занимава с обучение на хора почти на шега – провежда обучение в компанията, в която работи. Няколко дни по-късно негов колега му казва, че всъщност се справя изключително добре и така му дава идеята да се опита да се занимава с преподаване по-сериозно. Кандидатства за позиция в академията на Soft Academy (SoftAcad), защото му харесва хрумката – “първоначално не вярвах, че ще стане, но реших все пак да се пробвам.” Оказва се обаче, че да e трейнър му се отдава, а и още повече – носи му удоволствие. “Първоначално беше доста натоварващо. Но вече изобщо не го чувствам така – понякога преподавайки релаксирам след работа. Зареждат ме дискусиите с различните хора, които срещам.”
Бонусът
Работа като трейнър му помага да развива умения, които са полезни както на работното място, така и в ежедневието. “Кръгозорът ми се разшири много.” Налага му се постоянно да търси и да се запознава с най-новите тенденции в сферата, както и да се интересува от иновативни похвати в тестването и в теорията, тъй като трябва да може да отговори на всеки един въпрос в час – “не може да знаеш само минимума, трябва да си подготвен за всичко”. Материята, която научава и преподава пък го прави по-ефективен в работата му. Допълнителен бонус е и че обясняването на концепции, които добре познава, му дава възможност да ги види по нов начин. Но времето прекарано пред курсистите му помага да се усъвършенства не само в работата, а и като личност – “Вдъхна ми повече увереност”, казва Солаков. Тъй като редовно излиза и говори пред групи от над 30 човека, работата и ръководенето на малък екип по време на работа не го притеснява, правейки го по-добър лидер. Научава се и как да общува с хора от различни среди и как да намери общ език с непознати.
Пример за това е началото на преподавателската му кариера. Когато започва да преподава, много от курсистите на Панайот заявяват, че не успяват да свържат теорията, която той им преподава с реалната дейност, която трябва да извършат. Това го кара да включи практическа част в курса на обучение, както и да започне да обяснява основите в по-голяма дълбочина. Смята, че винаги е бил търпелив и за него не е проблем да обяснява отново и отново неща, но сега вече се опитва да намери подход спрямо всеки отделен човек. Докато се подготвя за лекциите, черпи идеи от обучения, на които самият той ходи. “Имало е ситуации, в които съм си казвал “Преподавателят Х по този начин достигна до хората” и съм го прилагал в моята практика.” Един път застанал на преподавателското място, дори в ролята на обучаван внимава за това как други преподаватели водят своите курсове. “Помага ми да надградя собствения си стил, от това как да поднеса информацията разбираемо до това каква атмосфера има в залата.” Твърдо обаче е убеден, че преподаването е помогнало в развитието му “Обогати ме във всички отношения – и като професионалист, и като личност.”
В заключение можем да твърдим, че максимата “най-сигурният начин да провериш дали знаеш нещо е да се опиташ да го предадеш на друг” е напълно вярна и можем да добавим, че освен това по този начин надграждаш и обогатяваш себе си и околните.
Ако темата за IT трейнърство предизвиква интересът ви, можете да дойдете на събитието, което организираме по темата или да следите нашият newsletter, на който ще ви изпратим още интересни новини по темата.
Автор: Анна Иванова
Визия: Личен архив