+
Вход

Въведи своя e-mail и парола за вход, ако вече имаш създаден профил в DEV.BG/Jobs

Забравена парола?
+
Създай своя профил в DEV.BG/Jobs

За да потвърдите, че не сте робот, моля отговорете на въпроса, като попълните празното поле:

109+1 =
+
Забравена парола

Въведи своя e-mail и ще ти изпратим твоята парола

Какво е да си програмист, астрофизик и барабанист: Орлин Станчев, Senior iOS Developer в Melon

*Текстът е предоставен от Melon

Орлин Станчев е iOS програмист в Melon вече 10 години. Освен това, има успешна академична кариера като астрофизик във Физическия факултет на СУ.

Как съчетава тези две поприща?

„Докато следвах докторантура, осъзнах, че за да се развиваш в науката, е полезно да знаеш как да пишеш код – за скриптове, изчисления, анализ на данни и т.н., “ споделя Орлин.

Така и разбира, че програмирането е нещо, с което иска да се занимава по-сериозно. „Мислех си: колко по-различно би било от това, което съм правил в науката досега? Оказа се, че е даже още по-различно, но вече бе късно – бях привлечен от него, “ смее се Орлин. Първият програмен език, който използва е IDL със среда сходна на Matlab. Използва се предимно за скриптове за обработка на данни и изображения. След това започва да изучава Python, тъй като е често използван в приложните науки и работата с данни.

Какво е да програмираш телескоп?

Преди Melon, Орлин е работил предимно с данни и автоматизация в няколко други компании. В една от тях е бил отговорен за имплементацията на астрономични алгоритми в Java класове за разработване на роботизиран режим на телескопи. „Беше сладка работа, но нямаше голям потенциал за развитие от гледна точка на създаване на код. Целта бе трансформирането на разбираемо за човека математическо описание на алгоритмите в Java библиотека, която се използва в различни модули на инфраструктурата за автоматизация,“ разказва Орлин.

Първа среща с iOS

Първата му среща с разработка на iOS софтуер е след като се присъединява към Melon. Това се случва, когато iOS апликациите все още се разработват на Objective-C. „Не бях запознат с Objective-C до този момент. Видях обява за отворена позиция в iOS екипа в Melon и реших да кандидатствам. За да се подготвя, намерих книга за Objective-C, която изчетох от кора до кора, за да мога поне да разбера синтаксиса. Нямах дори и MacBook, само едно старо PC с Linux, което направи задачата дори по-сложна“, спомня си Орлин.

Какво го задържа в Melon над 10 години?

Орлин смята, че Melon се е променила като компания значително, откакто е започнал. „В същото време, много неща останаха непроменени – културата ни и позитивната работна среда.“

Самият Орлин се е променил за тези 10 години. „Научих много за това време. Работата с толкова хора, по толкова проекти – не само в нашия екип, но в цялата компания, ми дадоха тласък в развитието ми като професионалист и човек.“

Орлин е работил по немалко интересни проекти. Любимият му е последният – cross-platform апликация, която трябва да бъде адаптирана както за мобилни устройства, така и за смарт часовници, и изполва нови технологии като Combine и SwiftUI.

Днес те питаме…

Kаква нетна месечна заплата получаваш в IT сектора?
Loading ... Loading …

Най-трудният му проект е първият, когато и за пръв път използва Objective-C. „Самият проект не беше нищо сложно, но за мен бе предизвикателно. Заданието беше да направим апликация, която използва геолокацията на мобилни устройства и предлага на потребителя най-близкия офис на дадена застрахователна компания.“

Говорейки за предизвикателства, Орлин споделя и едно от най-важните неща, които е научил в Melon. „За добрата екипна работа, не е достатъчно да си добър професионалист, но трябва да си и добър човек. Комбинацията от тези две качества е силно ценена и насърчавана в Melon“, споделя той. На новите хора, които се присъединяват в екипа, би казал именно това: „Стремете се към този баланс, ще бъде оценено! “.

Освен програмирането и физиката, Орлин има и друга страст – музиката

Орлин е барабанист в група ALI, в която участват и други 4-ма души от Melon. „Астрономията и програмирането също изискват креативност, но музиката е нещо съвсем различно – свободата на изразяване е това, което ги различава.“ Започва да се занимава с музика още от дете, като свири на тромпет.

По-късно, интересът му към музиката дава път на влечението към науката. По това време, брат му вече свири на барабани, от което Орлин не е особено доволен: „Беше шумно и дразнещо, а аз бях изцяло съсредоточен върху ученето“, смее се той.

Докато следва докторантура, заедно с няколко колеги от департамента по Астрономия на СУ решават да си направят банда. „Започна малко на шега, но се превърнахме в активна група с редовни концерти. Научих много тогава, защото го правихме основно за забавление. Това ни оставаше пространство за импровизация и учене. Тогава и за пръв път седнах зад барабаните, спомняйки си как брат ми свиреше. И с изненада открих, че и на мен ми се отдава – имах усещане за ритъм, малко техника. Много ми хареса и реших да продължа.“

След като Орлин става част от Melon, започва да свири с „офисната банда“, която по-късно ще се превърне в ALI. „След като разбрах, че има хора в Melon, които свирят, беше съвсем естествено да се присъединя. Започнахме с малки концерти в офиса след работа, като свирехме основно кавъри. След това започнахме да работим и по собствени парчета, увлякохме се, и така, преди да разберем, бандата вече бе съвсем сериозно начинание. Днес вече имаме няколко успешни сингъла, доста концерти зад гърба си, работим и по първия си студиен албум.“

Програмиране, научна работа и музикална кариера – мисията възможна!

На пръв поглед, изглежда предизвикателно човек да балансира между три толкова изискващи призвания. За Орлин, балансът се постига с едно: да обичаш това, което правиш. И да използваш всяко от тези начинания, за да почиваш от другите. „Ако съм пред краен срок в Melon и имам нужда да се отпусна, се зареждам от срещите ми със студентите или научната ми работа. А когато тези две неща натежат, музиката винаги е начин да разпусна. Някои хора ходят на фитнес, аз свиря на барабани“, смее се Орлин.

Като човек, който балансира между три изискващи „професии“, неговият съвет е: „Не се подценявайте. Да се съмняваме е естествено нещо за всички нас, но обикновено можем да постигнем много повече, отколкото предполагаме. И то без да прекрачваме отвъд нездравословната граница.“