Публикувано на: 22 август, 2023Тази събота, 26 август, ще се проведе седмото издание на DEV.BG All in One. Годишната конференция отново ще засегне ключови за настоящето и бъдещето теми, които дванадесет предвестници на промяната ще представят пред над 1500 посетители в Интер Експо Център. Събитието включва лекции за голямата IT трансформация, която се случва в различни области на живота, срещи с над 40 водещи технологични компании в България, expo зона, където да откриете нови кариерни възможности, и традиционна томбола с нетрадиционни подаръци от 39 партньори на конференцията. Официален старт на All in One 2023 ще даде „Свръхчовекът” Георги Ненов, а ето какво споделиха с нас лекторите, които ще ни вдъхновяват през целия ден.
Сергей Петров, основател на Pollenity
Свидетели сме на шестото масово измиране на видовете, но за разлика от предишните подобни събития, предизвикани от природни явления, това е резултат от нашата дейност. В лекцията си „Пчели, технологии и екосистеми: Пътят към екологично възстановяване чрез иновации” Сергей Петров ще сподели своя опит как човешкият интелект и технологиите могат да помогнат за възстановяването на деликатната екосистема и как пчелите-роботи играят ключова роля в този процес:
„Пчелите са най-важният опрашителен механизъм за глобалната аграрна икономика. Те са директно отговорни за 30% от храната, която слагаме ежедневно на масата си. До скоро обаче полезният им принос бе пренебрегван, тъй като те имат навика да не привличат вниманието. Почти незабележимо едно пчелно семейство разпростира своите членове на територия с диаметър 3,000 м., а всеки ден до 3,000,000 цвята се опрашват от жителите на само един кошер. Но монокултури, пестициди и глобални паразити са сред водещите проблеми, които убиват пчелите. В консорциум с шест университета от цяла Европа екипът ни създава иновативни технологии, с които да преобрази глобалното пчеларство. Анализ чрез изкуствен интелект на екосистемите и застрашаващи фактори, както и избягване на обработени с пестициди полета с помощта на пчели-роботи, са само част от примерите, с които целим да отворим бъдещето устойчиво развитие на пчеларството.”
Георги Къдрев и Георги Костадинов, основатели на Kelvin Health
В лекцията си от две части „Създаване на следващо поколение AI иновация в медицината” създателите на компанията за анализ на термални изображения Kelvin Health ще разкажат за пресечните точки на изкуствения интелект и здравеопазването и защо възможностите от тази симбиоза са от първостепенно значение за превенцията и ранната диагностика на заболявания като ракови образувания и редки генетични болести, както и за ефикасния мониторинг на хронични и бавно лечими здравословни състояния:
„Навлизането на изкуствения интелект в здравеопазването постави началото на революционна промяна в сектора. С негова помощ разработката на нови лекарствени продукти е значително ускорена, което обещава по-бързи иновации в медицината. Освен това лекарите могат да разработват персонализирани методи за лечение, което води до по-добри резултати за пациентите. AI дава възможност и за оптимизация на работните процеси в здравните заведения и автоматизиран триаж, допринасяйки за съкращаване на времето за обслужване и намаляване на разходите. Има множество изследвания, които подкрепят неговата ефективност, но AI носи и предизвикателства, като например етични въпроси и въпроси, свързани със сигурността на данните. AI позволява адаптивност, персонализация и консистентност, която е невъзможно да се постигне само с човешки усилия, особено предвид малкия брой здравни квалифицирани работници. Предстои да се измери цялостното положително въздействие на тези технологии върху здравето на човек, но по-ефикасната и достъпна и оттам по-ранна диагностика води до превенция, което е най-мощният и все още недостатъчно широко приложен механизъм за добро здравеопазване.”
Иван Ванков, gatakka, IT консултант
Появата на ChatGPT провокира много спекулации за възможностите на големите езикови модели, а неразбирането на новата технология води до заблуди. Иван Ванков gatakka, който има над 20 години опит в сектора и четири поредни години е IBM шампион, ще ги разсее в лекцията си “Demystifying Large Language Models”, като обясни какво реално могат и не могат те. И още:
„Настоящите ML технологии няма да заместят програмистите и няма тенденция това да се случи през следващите няколко години, освен ако не видим голям пробив в областта на AGI. Това, което ще се промени, е че програмирането ще се огментира, т.е. разработчиците ще обръщат повече внимание на по-абстрактните концепции като архитектурата, отколкото на фактическото писане на код. Също така самото писане на код ще бъде по-ефективно благодарение на все по-добрите разширения към интегрираните среди за разработка, свързани с големите езикови модели.”
Живко Петров, главен C++ софтуерен инженер в Ocado Technology
През последните няколко години напредъкът в областта на колаборативните роботи също зае централно място в обществените дискусии. Как се родиха ко-роботите и какво представляват днес, кои са основните технологични предизвикателства пред инженерите в областта на роботиката и какво ще е по-широкото приложение на роботизираните системи в бита и бизнеса ще разберем от лекцията “Robotics Rhapsody” на Живко Петров, който освен главен C++ софтуерен инженер в Ocado Technology е и основател и водещ лектор в специализираната академия Robotics Accelerator:
„Смятам, че целта и ролята на колаборативните работи е да помагат на хората да извършват повтаряеми дейности, освобождавайки им време за други задачи, в които да влагат креативност и стратегическо мислене. Те биха извършвали не само досадната, но и опасната за човека работа, например при наличието на токсични материали и остри предмети или при вдигане на тежести.”
Светлин Наков, програмист и предприемач
Една от задължителните предпоставки за развитието на високите технологии е наличието на благоприятна среда и България предлага такава. Ще се убедим в това от лекцията „IT индустрията в България: ключови фактори за успеха и бъдещето” на една от най-емблематичните фигури в родния технологичен сектор. Светлин Наков има дългогодишен опит като софтуерен инженер и ръководител на IT проекти, а основаният от него Софтуерен университет, който през 2019 г. проведе първите си успешни обучения извън страната, продължава да вдъхновява хиляди млади българи да поемат смело по пътя към софтуерното инженерство. Малка част от темите, които Светлин Наков ще засегне в лекцията си, са факторите за успеха на родната IT индустрия, тангентата между deep tech, науката, иновациите и образованието и как браншът да постигне много повече.
Петър Петров, Chief AI Officer в Eleven
Лекцията на Петър Петров „Какво значи AI трансформация за техническите екипи” ще ни върне към ползите и предизвикателствата на ChatGPT, Copilot и други подобни инструменти, ще погледне стратегически генеративния изкуствен интелект и ще очертае къде и как да се позиционират талантите по отношение на кариерното си развитие. Петър Петров е познат в технологичните среди не само като Chief AI Officer във фонда за дялово инвестиране Eleven, но и като флагман на най-новите бизнес тенденции. Възможно ли е обаче един специалист да надгражда уменията си със скоростта, с която се развива AI:
„С човешкия интелект можем да извършваме някакъв набор от дейности. Изкуственият интелект се е развил до такава степен, че към днешна дата покрива висок процент от нашите възможности. Всичко, което попада като сложност под тази граница, ще се развива с невиждана скорост при изкуствения интелект и няма да можем да смогваме по отношение на преквалифициране. Колкото до по-сложните задачи, не знаем с каква скорост ще се вдига този праг, но очевидно много хора работят в тази насока. Има и друго — развитието на небиологичния интелект няма да е свободно, ще има регулации, протести и подобни. Колкото по-тежки последствия има, толкова по-голяма ще е съпротивата.”
Loading …
София
Hybrid
Красимир Байлов, управляващ съдружник и CTO в Intway и RateMate
Изкуствен интелект — възможност или заплаха? Ще замени ли част от нашите професии или ще повиши ефективността ни? Как ще се отрази върху работата ни с хората и как ще подобри организационните процеси на лично, екипно и фирмено ниво? Каква е историята, настоящето и бъдещето на управлението на екипи? На тези въпроси ще отговори Красимир Байлов в лекцията си “AI-Powered Team and Process Management”, както и ще анализира дейностите, в които хората все още са незаменими … поне засега:
„Изкуственият интелект оказва огромно влияние върху нашия живот, а това неминуемо ще засегне и комуникацията между хората. Вече виждаме сложни системи, които се управляват от AI, и дори чипове, които разчитат мозъчните вълни и предават информация. Това може само да загатва какви са способностите и възможностите, които изкуственият интелект би открил пред нас. И възниква въпросът „Къде е човешкото при комуникацията в тази изкуствена среда?”. Именно тук не трябва да забравяме, че човекът е един изключително сложен организъм. Той изпитва емоции, има чувства — неща, които AI може да имитира, но не и да преживява наистина. В тази среда, изобилстваща от модерни и високотехнологични системи, трябва да знаем, че винаги ще има място и за човешкия елемент в комуникацията. Ако ли не, просто ще станем излишни.”
Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в Progress
Силните екипи са една от силните страни на Лилия Месечкова, която има над 17 години опит в създаването на решения за дигиталния бизнес и ръководенето на глобални екипи. В момента е начело на екип от 300 специалисти, които отговарят за разработката на ключови продуктови линии на Progress, а в лекцията си ще даде отговор на въпроса „Силни IT екипи: защо и как да развиваме емоционална интелигентност на екипно ниво?”, както и ще засегне още една актуална тема — какво означава емоционална интелигентност (ЕИ) в дигитална среда:
„Емоционалната интелигентност се проявява както в естествена, така и в дигитална среда. Във втората обаче разполагаме с по-малко средства за идентифициране и разбиране на емоциите, както и за тяхното управление. Има екипи, които са прекарали почти цялата си кариера, работейки отдалечено, и това им е помогнало да развият ЕИ уменията си в дигитална среда. За други, които са прекарали по-голяма част от времето в офиса, това си остава голямо предизвикателство. Напоследък виждаме изключителния напредък на генеративния изкуствен интелект, който поставя много въпроси за възможностите му. На този етап технологиите могат да насочват вниманието на хората към потенциален конфликт, но все още не са развити до нивото, на което може напълно да се разчита на тях. Човешките емоции имат много сложна система на проява и управление, а за да има наистина добро разбиране, е нужно много повече от анализ и синтез на текст.”
Теодор Панайотов, съосновател на Coursedot
Теодор Панайотов се занимава с професионално IT образование от почти 20 години, а съоснованата от него платформа Coursedot с над 4300 технологични обучения се използва в повече от 130 държави по света. В лекцията си “Catalyzing the Future: What’s Next in Education and Upskilling for Tech Professionals” ще разгледа текущото състояние, новите и бъдещите тенденции в областта на професионалното развитие и квалификация и кои умения ще са актуални след пет години в IT общността. Но как се отразява AI на учениците, убива или развива техните умения:
„Human + AI > Human or AI. Ще имаме или AI-enabled schools, или AI-disabled schools. Разликата между образователните институции, прегърнали и използващи AI, и тези, които не ползват AI, ще е огромна, като вторите ще произвеждат хора, които нямат конвертируеми умения и не знаят какво се случва в света.”
Дъщеря му, например, се е подготвила за матурата след 7-ми клас с помощта на ChatGPT. Използването му е позволено в нейното училище и ѝ спестява значително време, което отделя за допълнителна подготовка и спорт, като в същото време внимава в часовете, за да разбере уроците и да е сигурна, че ChatGPT няма да я подведе. Резултатът? Завършва с отличен и я приемат в училището, което посочва на първо място, и AI не „убива” уменията ѝ да бъде креативна, комуникативна и смела да поема рискове, а ѝ помага да ги надгради.
Никола Кереков, молекулярен биолог и доктор по имунология
„Поглед в бъдещето: какво ни готви 2024 в сферата на науката и технологиите?” Отговор на този въпрос ще даде Никола Кереков, който има многогодишен опит с научните изследвания в областта на автоимунитета, ДНК ваксините и разработването на животински модели на човешки заболявания. Темите на прогностичната му лекция включват научно-технологичните постижения с най-голям потенциал да направят голям пробив, ролята на новите технологии като AI, иРНК ваксините и генното редактиране с CRISPR, може ли да очакваме нова революция в земеделието и производството на храна, доколко сме готови за подобни големи промени и трябва ли да се притесняваме от близки срещи с реалността:
„Някои от най-новите технологии наподобяват научнофантастични сценарии и имат потенциала да променят изцяло конкретна област, като я надградят, или да пренастроят приоритетите на цивилизацията ни, като например технологиите за добив на евтина и чиста енергия и задаващата се нова космическа епоха. Но не е тайна, че при появата си те обикновено са много скъпи, което ги прави до голяма степен достъпни само за елита. Тук голямата отговорност е на самото общество да налага необходимия натиск да се ускори процесът на демократизация и равноправен достъп до новите технологии и да се избере правилният начин, по който да бъдат имплементирани, така че да не водят до кризи и социално напрежение. Затова способността ни да реагираме на технологични скокове е форма на цивилизационен избор със сериозни и дълготрайни последствия. По същество технологиите не са добри или лоши — те са просто инструмент за постигане на определени цели. Как ще използваме съответния инструмент е изцяло в наши ръце.”
Татяна Иванова, студентка „Космическо инженерство” в Embry-Riddle Aeronautical University
„Космическото момиче” на България, както е позната Татяна Иванова, ще постави космически край на конференцията с лекцията си „Колко близо сме до колонизация на червената планета Марс?” — въпрос, който вълнува не само научната общност, но и много обикновени хора по света. Татяна ще разкаже за факторите, които биха повлияли на една дългосрочна мисия, как завръщането на Луната ще ни приближи към Марс и защо малките ларви на мухата „Черен войник” се превърнаха в голяма тема сред космонавтите. Но защо изобщо е нужно човечеството да колонизира Марс и да инвестира в изследване на червената планета:
„Отговорът е логичен. Планетата Земя и Марс се намират в обитаемата зона на Слънчевата система, а според учените в миналото Марс е била планета с процеси, наподобяващи тези на Земята. Следователно, ако разберем какво се е случило там, ще знаем какво предстои да се случи тук. Лично аз не знам дали съм готова да се срещна с извънземен живот, но знам, че това може да бъдат просто микроби и едноклетъчни създания, а не разумни същества като нас. Моите познания са насочени главно към подготовката на човек да достигне толкова далеко, какви костюми ще се използват, как да създадем мощна ракета и по какъв начин тя да достигне Марс с екипаж. Моите колеги и всички мечтатели имат различна страст и изучават различни области, така че „Марс поколението” се готви и технологично, и научно.”
Независимо дали обмисляш релокация на Марс или те вълнува каква реалност ни подготвя изкуственият интелект, имаш възможност да се срещнеш с част от неизбежната голяма трансформация на 26 август (събота) от 8:30 ч. до 18:20 ч. в Интер Експо Център.
