Публикувано на: 8 август, 2023Въпреки че в job board-а на DEV.BG се наблюдава устойчиво търсене на AI специалисти във всички големи градове в страната, успехът на ChatGPT и генеративния изкуствен интелект като цяло карат много IT таланти да се замислят доколко са сигурни работните им места. Но това не е нищо ново, защото още от времето на индустриалната революция хората се страхуват, че технологиите ще им откраднат работата и докато машините наистина замениха някои роли, много други се появиха в резултат на технологичния прогрес.
Данните от последния доклад на AI Cluster Bulgaria потвърждават това: броят на заетите в областта на изкуствения интелект постоянно расте, като през 2020 г. се наблюдава най-висок ръст от 25%. През 2021 г. наетите AI експерти са над 300 и близо 40% от тях са се занимавали с научни изследвания и развитие, или увеличение от 11% в сравнение с предишната година — недвусмислен знак за растящата значимост и на този подсектор в страната. Но AI революцията продължава да предизвиква повече въпроси, отколкото да дава отговори, затова се обърнахме към експертите, за да внесат яснота в тази работна несигурност.
Кариера в AI? Плюсове и минуси
Изкуственият интелект не е запазена марка на IT индустрията, както показва онлайн анкета на Българската стопанска камара сред 150 фирми от различни сектори. Над една четвърт от тях използват AI в бизнес процесите си, а 27.5% планират да инвестират в AI в близките три години. Приложимостта на технологията в много индустриални сектори е причината IT талантите да се специализират в AI.
Според Христо Томов, съосновател и ръководител на AI направлението в Dreamix, това гарантира огромно търсене на кадри в тази сфера, но има и изключения: „Областите, в които се изисква по-високо квалифициран интелектуален труд, ще бъдат засегнати повече от областите с по-занаятчийски характер и е много по-вероятно в близко бъдеще да разчитате на AI за медицинска или правна консултация, отколкото за подмяна на водопровода.”
Докладът на AI Cluster Bulgaria също разкрива, че основните клиенти на българските AI доставчици са, разбира се, IT секторът (40%), банкови и финансови компании (27%), производство, здравеопазване, транспорт и логистика, бизнес процеси и обслужване на клиенти.
Виктор Ботев, CTO на Iris.ai, допълва: „Към този момент AI има най-големи приложения в техническия съпорт, компютърното програмиране, копирайтинга, дигиталния маркетинг и реклама. В перспектива следва да се наложи трайно и в медицината.” Като други плюсове на развитие в тази сфера Виктор Ботев посочва разнообразните проекти и постоянното придобиване на нови умения, което отваря широк кариерен хоризонт, но допълва, че AI не е за всеки: „Материята изисква много специфични знания като математика, логическо и абстрактно мислене, архитектура, бързодействие и скалируемост. Освен това AI проучванията често предполагат програмиране с неопределени и неясни резултати, което води до демотивация, а проблемите понякога са толкова дълбоки и специфични, че изискват дълго време за разрешаване и това предизвиква стрес. Няма кратък път към AI кариера, защото бариерата на знания е много висока, а технологиите остаряват бързо.”
Новите приложения на AI решават все повече нови проблеми, което също е мотиватор за развитие в областта според Иван Ангелинин, CTO на Cosmos Thrace: „AI ще решава интересни проблеми с модерни и бързопроменящи се технологии. Това създава доста динамична и интересна среда, в която един специалист може не само да израстне професионално, но и да има широк хоризонт от теми и задачи, които да отговарят на интересите му. Изкуственият интелект ще има приложения на много места, но според мен ще демонстрира пълния си потенциал, когато бъде въведен на места, изискващи продължителна работа под напрежение.”
Изпълнителен директор, LivePerson
Преди обаче желаещите да поемат по пътя на AI, те трябва да си отговорят на въпроса „Защо?” според изпълнителния директор на LivePerson Александър Райчев: „Това е въпросът на въпросите, който ни движи напред като човечество и общество — защо го правим, какво ще решим, кой ще го ползва, как ще се възприема. Добре е да си отговорим на тези въпроси, преди да се доверим на новите технологии.” Скоростта, с която се развива AI, е едновременно привлекателна и плашеща за специалистите и постоянната надпревара за нововъведения на пазар за трилиони долари може да бъде доста натоварваща предвид бързината, с която човек трябва да надгражда уменията си: „Има огромно търсене на специалисти, а ограниченият им брой прави заплащането в сектора атрактивно. Също така внедряването на иновативни решения и работата с най-новите технологии създават различни възможности за кариерно развитие, тъй като AI е приложим във всички индустрии.” Сред тях Александър Райчев посочва и образованието, здравеопазването, автомобилния сектор, енергетиката, търговията, маркетинга…Перспективите за вълнуваща и добре платена кариера в AI наистина изглеждат огромни, но какви конкретни умения се изискват за нея?
Дипломата помага, но не е задължителна
Loading …
Fully Remote
HybridAI екосистемата в страната постоянно се разраства, а един от пресните примери за това е бакалавърската програма „Интелигентни системи и изкуствен интелект” на ТУ-София, която започна през 2022 г. Основната ѝ цел е да подготви широкопрофилни кадри, които да развиват нови идеи в областта, за да могат след това да се специализират в някоя подобласт като machine learning, когнитивни изчисления, natural language processing, невронни мрежи или семантична роботика. Каквото и да изберат обаче, ще са им нужни широки познания и умения.
Те включват солидни знания по математика (статистика и вероятности, линейна алгебра, диференциално и интегрално смятане), алгоритми, работа с големи масиви от данни, сериозна подготовка по програмиране (Java, Python). Сред меките умения експертите посочват добре развита способност за критично мислене, решаване на проблеми, желание за непрекъснато учене, логика и пространствено мислене. И още: „Нужни са и силни социални и комуникационни умения, тъй като работата не се извършва изолирано. AI и ML инженерите работят заедно със софтуерни инженери, продуктови мениджъри, дизайнери и други и трябва да могат да обяснят своите идеи и да си сътрудничат,” допълва Александър Райчев.
Този огромен арсенал от знания и умения може да изглежда постижим само в академична среда, но според Христо Томов дипломата не е обезателно предпоставка за успех: „За прилична кариера в AI не е задължително човек да има специфично образование. Много често липсата му може да се компенсира с добре развита способност за критично мислене, решаване на проблеми и непрекъснато учене на нови неща.” Иван Ангелинин е на същото мнение: академичният бекграунд в сферата на изкуствения интелект помага, но не е незаменим, така че кариерните врати на AI са отворени за всички, които имат желанието и енергията да се развиват бързо. Но какви точно специалисти търсят IT компаниите в страната?
Data Scientists, AI Architects, ML Engineers и много други роли
Голяма част от специализираните AI компании се раждат или стъпват в България между 2016 г. и 2021 г., а разширяващите се приложения на изкуствения интелект и развитието на родната екосистема неминуемо водят и до по-голямо търсене на различни специалисти. В Iris.ai например търсят предимно machine learning и AI research инженери с „логическо и абстрактно мислене, търпение и огромни дози любопитство”. Христо Томов от Dreamix уточнява, че тъй като AI се променя изключително бързо, натрупаният предишен опит не е задължително качество, а умението човек да се учи бързо и постоянно, както и да има солидна IT основа. В Cosmos Thrace фокусът пада върху NLP, Computer Vision и близки до тях специалисти, които освен разбиране в AI сферата се интересуват и от бизнес проблеми и как те могат да бъдат подпомогнати с модерните технологии, a LivePerson приветстват ML, AI и Prompt инженери в съчетание с front-end, back-end, full-stack, Python специалисти, хора, които се занимават с бази данни, невронни мрежи и мрежови инженери, DevOps и SecOps.
Всички тези кариерни възможности като че ли опровергават опасението, че AI ще се превърне в Пакмана на IT работни места. Според Христо Томов е малко вероятно това да стане скоро: „За да се случи това, ще са необходими още няколко качествени скока като тези, което видяхме с големите езикови модели. Със сигурност обаче AI много ще промени същността на професията по начин, аналогичен на промяната при навлизането на програмни езици от високо ниво през 50-те — много знания ще станат излишни за масовия програмист, много задачи ще бъдат автоматизирани, програмирането като дейност ще се измени и фокусът ще се измести от техническата имплементация върху разбирането и предаването на бизнес изискванията и софтуерната архитектура.”
Иван Ангелинин също е оптимист и смята, че програмистите ще имат достатъчно работа и в бъдеще: „Но несъмнено ще настъпят промени в сферата и те най-вероятно ще са свързани с временни сътресения. Всяка по-голяма трансформация като тази, на която сме свидетели в момента, изисква усвояването на нови умения и технологични знания, процеси и поведения. Убеден съм, че ще се адаптираме към работа, силно подпомагана от изкуствения интелект.”
Според Виктор Ботев обаче AI ще изяде хляба на част от програмистите: „Това е така, защото AI ще е по-добър в програмирането от много от тях, най-вече junior и mid програмисти. Изкуственият интелект има по-голям контекст, вижда по-добре голямата картина, по-добре разбира изискванията на клиента, които често са изразени на разговорен език, а не са описани технически. Те се подразбират единствено по време на разговор между хора. С други думи, AI ще се превърне във висш code interpreter.”
Александър Райчев споделя: „Засега AI яде процесорно и сървърно време и изпитва особено настървен глад за дисково пространство за своите анализи и данни, върху които се доусъвършенства. Той е жив механизъм, който има нужда от множество ресурси, а програмистите и специалистите в тази индустрия го захранват с тях, за да може гладът му да става все по-прецизен. Изчезването на различни професии ще се случва в унисон с появата на нови роли, които ще са свързани с AI, което, от своя страна, ще доведе до по-високи изисквания и специфични знания.”
Хората винаги са се страхували, че машините ще поемат техните задачи, а работните им места ще изчезнат, но историята често опровергава това. Например първият банкомат в света е инсталиран през далечната 1967 г., но и до днес има банкови касиери — той не „елиминира“ функциите им, а само ги промени. Затова не се страхувайте, че изкуственият интелект ще ви изяде хляба, а изберете работа, която ви е на сърце, и учете със скоростта на AI, за да знаете как бързо да промените кариерния си курс, ако бъдещото развитие на технологиите наложи това.
