Публикувано на: 17 септември, 2024Със сигурност сте попадали на някое дистопично изображение или видео как ще изглежда човекът на бъдещето вследствие на зависимостта му от дигиталните технологии. Изгърбен, с „тех шия“ и „текстови лапи“, големи очи с двойни клепачи, бледа кожа — все характеристики на хора, които прекарват твърде много време на закрито и откъснати от физическия свят. Тази визия на връзката ни с технологиите се корени в страха, че машините са на път да поемат пълен контрол върху живота, а самите ние в един момент ще станем излишни.
Човешко е някои от нас да вярват в тази ужасяваща представа, защото мозъкът ни съдържа механизъм, който дава предимство на лошите новини, но бъдещето не трябва задължително да е такова: „Не и ако преосмислим връзката между хората и технологиите и проектираме последните по начин, който да обогатява, вместо да променя нещата, които ни правят човеци“.
Това е един от генералните изводи в доклада Technology Vision 2024 на Accenture — компания, която от 35 години акцентира върху човешката изобретателност като единствен възможен двигател за технологични иновации. Всъщност всички заключения в доклада ни връщат към новата нормалност, наречена „протопия“ от футуриста Кевин Кели, в която хората не са затворени в цикличност от ограничения и страдания (а ла „1984“), а имат възможността да работят активно за своя по-добър живот в резултат на свободния си избор.
Цифровите технологии и в частност изкуственият интелект вече са част от тази нормалност, която е не само нова, но и обнадеждаваща. Според Accenture още по-големият технологичен напредък, през който предстои да преминем, ще увеличи човешкия потенциал, продуктивност и креативност, а няма да ги замени или контролира, и това ще се случи благодарение на група иновации, които ще „очовечат“ компютърните интерфейси, вместо да направят хората машиноподобни. В дългосрочен план това ще преобърне технологичния пейзаж, както го направиха мишката и облакът, а в краткосрочен ще накара компаниите да модернизират данните си и да погледнат с изцяло нови очи на човешкия (и AI) талант.
Да влязат личните дигитални икономи, моля.
В ерата на дейтизма, в която данните са част от нас и ние сме част от данните, генеративният изкуствен интелект предлага меко казано иновативно решение да ги организира по човекоподобен начин, подражавайки не само на познатите ни логически модели, но дори на креативността ни. Ето защо в бъдеще вместо да скролваме хиляди страници след конкретно търсене („обувки офис дамски номер 39 черни“), AI консултанти ще връщат педантично подбрани и персонализирани отговори под формата на съвет (напр. според стъпалата и цвета на очите на потребителя), резюме на резултатите, есе, изображение и дори произведение на изкуството. Това ще трансформира търсенето на информация в синтез „по поръчка“, а според прогнозите на Accenture до 2029 г. AI консултантите ще се радват на много по-голям трафик отколкото традиционните търсачки.
От друга страна, новите ботове, които могат да обобщават огромни количества информация и да дават релевантни отговори и съвети, да помнят предишни чатове и дори да подсказват на потребителя какъв да бъде следващият му въпрос, тотално преобръщат познатия модел за правене на бизнес. Защото става въпрос за огромни масиви от данни, част от които обаче са изолирани или „силозирани“, съответно трудни за достъпване и обработка. Това е сериозна неизползвана стойност за всеки бизнес днес, която генеративният AI може да добави, ако компаниите преосмислят технологичните си стратегии — как събират и структурират данните, как използват новите технологични инструменти и техните постоянно разширяващи се функции. Новият консултантски модел на данните, който бавно заменя библиотекарския с безкрайните му списъци от резултати, означава и че компаниите трябва да обучат своите служители как да моделират качествено и обективно AI инструментите, за да могат да ги включат пълноценно в работната си сила.
„Добро утро, AI!“
Accenture прогнозира, че генеративният AI може да засегне 44% от всички работни часове и да повиши продуктивността на 900 различни позиции. В резултат ще бъдат генерирани между 6-8 свежи трилиона щ.д. в световен мащаб. Как ще се случи това, при положение че AI ботовете ще ни станат не само колеги, но и заместници?
Изкуственият интелект все по-бързо се превръща от помощник в активно действащо лице и през следващото десетилетие цели екосистеми от AI агенти ще работят от наше име. Тези автоматизирани субекти не само ще ни помагат и консултират, но и ще предприемат реални действия вместо нас във физическия и в дигиталния свят. И така, рамо до рамо, машините и хората могат да умножат производителността на заетите и да доведат до огромни печалби за световната икономика. Но винаги има едно „но“:
Loading …Въпреки че тази еволюция е в самото си начало, визионерските компаниите вече мислят за това, което следва оттук насетне, защото когато AI агентите започнат да действат вместо нас, те ще започнат и да си взаимодействат. Затова, подчертават Accenture, стратегията за изкуствения интелект ще изисква изключителни човешки умения да се менажира цял оркестър от тех „музиканти“: широки и тесни AI агенти, агенти, подготвени да си сътрудничат с хора, както и такива, които са проектирани да оптимизират машините. Това поставя бизнес лидерите пред безпрецедентното предизвикателство да управляват AI колеги и заместници наравно със своите човешки таланти, което изисква обучение на хората не просто в нови умения, а в такива, които ще гарантират, че агентите споделят нашите ценности и цели. Само така ще изградим света, в който искаме да живеем според свободната ни воля.
Пространството, от което се нуждаем
Друга иновация, която ще промени из основи не само света на компютърното програмиране, но и начина ни на работа и живот, са пространствените технологии. Докато настолният и мобилният компютър използват екраните като портали към цифровия свят, пространствените иновации ще ни заведат във Phygital — царството на дигиталната и физическата реалност, където ще се потапяме в цифрови светове с физическо усещане за пространство или ще добавяме съдържание върху нещата, които ни заобикалят (и не ни харесват). Space computing приложенията ще помогнат за преноса на големи обеми сложна информация и ще ни позволят да усъвършенстваме физическите пространства, а в съчетание с metaverse, дигиталните близнаци и AR/VR технологиите ще създадат нови реални светове в 3D среда, в които ще работим, живеем и учим много по-ефективно.
Факт — немалко компании продължават да стоят настрана от пространствените технологии заради разочарованието си от метавселената. Други обаче скачат в дълбокото, за да разучат технологичните възможности пред себе си, защото тези нови инструменти стават все по-готови да добавят стойност към всеки бизнес, който знае как да ги приложи. Подпомогнато от бързото развитие на генеративния изкуствен интелект, изграждането на пространствени среди и преживявания вече жъне първите си успехи, напр. цифровите двойници в производството или AR/VR в областта на културата и дистанционната работа. Изводът? Пространствените технологии са изцяло ново информационно средство: „Такива не се появяват често, а когато се появят, се приемат бавно. Но, ако се гмурнете в тях от самото начало, това се изплаща хилядократно.“
Explore more
Пътят напред е Human by Design
Accenture са категорични, че бъдещето ще бъде задвижвано от изкуствения интелект, но то трябва да бъде проектирано от и за човешката интелигентност. Тогава постоянно роящите се технологии като AI ще освободят човешкия потенциал от сегашните му ограничения и ще генерират изумителни нови ползи за бизнеса и обществото с уговорката, че следваме балансиран, базиран на „човешкото“ подход, който гарантира, че технологиите се използват обективно, справедливо и отговорно. Много от тези иновации все още прохождат и всяка от тях носи със себе си както ползи, така и рискове, свързани със сигурността, поверителността и самата им регулация, които компании като Accenture взимат предвид, за да предложат надеждни, сигурни и безопасни решения с реална корпоративна и обществена стойност. Това бъдеще тихо, но сигурно се настанява в живота на всички хора и бизнеси по света и налага компаниите да проектират нова стратегическа лупа, с която да погледнат в още по-близък план човешкия си талант, за да намерят най-доброто решение как да го съчетаят с новите технологии за максимални бизнес, индивидуални и социални резултати — процес, изискващ постоянни инвестиции в човешкото, без което все още не можем.
