Публикувано на: 31 януари, 20242035 г., петък, краят на поредния работен ден. Илиян отива да разпусне с приятели в новооткрит винтидж ресторант в центъра на града. Не иска да губи ценно време в чакане на поръчката си, така че я прави, минути преди да тръгне от офиса. Отпуска се на масата, келнерът идва с таблет в ръка. Илиян прокарва палец по него и на екрана се показват гастрономическите му предпочитания. Харесва му! Веднага си инсталира приложението, за да може да използва всичките му AI функционалности. Секунди след това телефонът му просветва — нотификация, че е получил NFT, защото използва персонализираната програма.
Реалните ползи на виртуалната идентичност
Те са очевидни както за нашия герой, който не губи време да специфицира желанията си, така и за технологично напредничавия ресторант — не бърка поръчките и предлага AI experience на своите клиенти. Това е обяснението защо за 85% от бизнес лидерите по света способността да могат да удостоверяват цифрови потребители и активи е важна част от стратегията им за развитие според доклада на Accenture „Когато атомите срещат битовете“.
И ако приемането на GDPR стандарта беше дълъг и болезнен процес, то създаването и обгрижването на дигиталната идентичност е в пъти по-комплексна, защото от 2016 г. насам обемът от лични данни не спира да се излива върху бизнес анализаторите и предизвиква безкрайно много въпроси: „Технологията дава само половината от отговора. Другата част е свързана с етиката — как и с какво право компаниите да достъпват данните на хората, за да направят дигиталния им живот огледален на реалния? Тези данни неслучайно се наричат лични. Затова т.нар. core идентичности, биометрията, токенизацията и ред други нови технологии провокират компаниите да възприемат достъпа до критични данни по начин, по който те все още не са подготвени,“ казва Петър Торнев, управляващ директор на технологичния център на Accenture в България.
Намирането на верния отговор се усложнява и от факта, че има две пътеки за формиране на дигитална идентичност — централизирана и децентрализирана: „И двете имат плюсове и минуси. Централизираните решения обикновено са по-лесни за създаване и внедряване, но не изключват докрай притесненията, свързани с неприкосновеността на личния живот и контрола над личните данни от страна на централизираната система. Предимствата на втория подход включват по-високи нива на безопасност, сигурност и доверие, но при децентрализацията създаването и приемането на нови решения са по-трудни.“
(Де)централизираната дигитална идентичност е пряко свързана с промяната във възгледите и навиците ни, породени от влиянието на технологиите и деконструирането на установени до момента социални и поведенчески модели, както показва друг доклад на технологичния гигант, Accenture Song. Животът вече не върви по познатата права линия „училище, университет, кариера, брак, апартамент, пенсия“. Днес тази линия е силно начупена, защото научните и технологични пробиви ни дават достъп до нови алтернативи и променят нашите приоритети. Дори понятия като пол, възраст, социално-икономически или професионален статус се превърнаха в рамки с все по-размиващи се контури. Всичко това принуждава бизнеса постоянно да прекалибрира своите стратегии в новата реалност, за да предложи максимално нишово и в същото време премиум преживяване на всеки потребител.
Пътят? Бизнес подход, фокусиран на 100% върху динамиката на живота, а не върху маркетингови потребителски портрети, защото информацията, че „Лилия е жена на 45 г., която живее в Пловдив“ няма да е достатъчна, за да се направят качествени прогнози за успешни продажби. Този нов път изисква от организациите не само максимална приспособимост, но прозрачност на целия процес на намиране и използване на полезни цифрови изкопаеми.
Прозрачността на фирмените данни — новата златна мина
След приятната среща Илиян решава да си направи лека вечерна разходка. Тръгва към спирката на трамвая, но изведнъж се задъхва и усеща остра болка в гърдите. Набира 112. Обаждането автоматично стартира приложение на телефона му, което предоставя на спешните служби достъп до медицинското му досие. Когато парамедиците пристигат, те са подготвени и знаят как да му помогнат на място. Илиян преживява шока, а по-късно личният му лекар подробно изследва случилото се на база на данните от същото това приложение и препоръчва адекватно лечение. Илиян си е помогнал несъзнателно, като е оставил отворен „прозореца на прозрачността“, както го наричат Accenture: „В момента сме в преходен етап от света на ограничената и често скрита информация към нова реалност, в която данните се оценяват систематично и стават достъпни за всички,“ казва Петър Торнев.
Конкретен пример: само през 2020 г. са създадени 47 зета байта данни и се очаква те да нарастват с 2 142 зета байта всяка година до 2035 г. Тези цифрови масиви могат да разкрият, меко казано, безценна информация за бизнес процесите, потребителите и пазарите, само ако компаниите ги разбират и ако ги управляват пред кулисите.
За да може една връзка да е пълноценна и с потенциал за скалиране, тя предполага прозрачност. Но ако данните на потребителите са прозрачни, как бизнесът да отговори със същото, за да има баланс в отношенията? „Прозрачността започва да се превръща в един от най-ценните фирмени ресурси, защото носи хиляди ползи. Може да подпомогне операциите на компанията, да стабилизира репутацията ѝ и да подобри потребителското преживяване. Очакванията относно прозрачността днес са пряко свързани с технологията, която вече е неизменна част от живота ни. Ето защо, за да превърне прозрачността в стратегическо предимство, бизнесът първо трябва да разбере технологиите, които я изграждат, и чак след това да създаде стратегии за данните, които да му позволят лесно да генерира, управлява и споделя своите собствени данни,“ добавя Петър Торнев.
Loading …
София
HybridНакратко, компаниите все по-често ще отварят „прозорците на прозрачността“, защото това е бизнес поведението, което всеки потребител очаква днес: „Светът се сбогува с бизнес средата, която толерираше непрозрачността. Партньори, клиенти, регулатори и други заинтересовани страни се вглеждат във всяко кътче на вашия бизнес и ако не оправдаете очакванията им за яснота, автоматично отпадате от състезанието,“ категоричен е Петър Торнев. Това означава цялостен стратегически reboot на жизнения цикъл на данните — създаване, събиране, управление и използване, който да ги превърне в ключово конкурентно предимство в рамките на отделните организации и индустрии.
В същото време Accenture забелязва и друга тенденция — хората да се чувстват tech-пренаситени и все по-често да дават грешка 429. Всеки път, когато се появи нова джаджа или приложение, те трябва да оценяват какво дават и какво взимат; технологията изглежда като нещо, което се случва с тях, а не за тях и липсата на усещане за по-голямо лично благополучие връща носталгията по аналоговото време. Бизнесът не може да си позволи да пренебрегне разочарованието и технологичната умора на потребителите, което е още един силен аргумент в полза на корпоративната прозрачност.
Петър Торнев обяснява: „Организациите трябва да бъдат много внимателни относно това как технологията им ще се впише в ежедневието на хората и какво ще изисква от тях. Време за разучаване? Нови умения? Затова брандовете, които им предложат повече опции за използване на разработените нови решения, ще се превърнат в предпочитани партньори, защото ще върнат на хората така необходимото усещане за контрол над личния живот.”
Генеративният AI и новият интерфейс на живота
Изморен от стреса на големия град, Илиян решава да стане земеделец и купува 10 декара земя. Не се плаши от работата, която го очаква, защото разчита на доверен помощник — своя AI асистент. Той агрегира и анализира масивен поток от данни от сензори за почва, дронове, селскостопанска техника, сателитни изображения, метеорологични прогнози и други. Така Илиян знае кога какво да прави, за да се грижи качествено за земята си и да не претърпи предвидими щети.
Несъмнено генеративният изкуствен интелект преобърна всичко и доведе до изцяло нов интерфейс. Информацията, която консумираме, и начините, по които комуникираме, се опосредства от интернет, а AI така променя мрежата, че компаниите ни опознават все по-детайлно, за да предложат хипер персонализирани продукти и адекватно обслужване. Браузърът-посредник ще става все по-интелигентен и по-осведомен благодарение на генеративния AI и ще ни кара да се чувстваме по-разбрани и уникални в океани от данни, което поставя компаниите пред поредната дилема — да използват AI или да бъдат част от него.
Според Петър Торнев въпросът не е дали новите модели ще повлияят на бизнеса, а как ще повлияят: „Основните модели са широко приложими и технически биха могли да се използват за различни задачи, така че именно решенията, които компаниите взимат къде и как да приложат тези модели и какви проблеми ще решат с тях, ще са мярката за конкурентна разлика.“
Промяната на традиционните житейски пътеки ни научи да планираме за по-кратки времеви диапазони, а финансовата нестабилност доведе до намаляване на качеството и/или количеството на предлаганите продукти, по-лошо обслужване и „насилване“ да се абонираме за продуктови бюлетини и подобни. Както посочват Accenture, там, където компаниите виждат мерки за оцеляване, потребителите прозират алчност.
Този проблем също може да се реши с помощта на генеративния AI, ако бизнесът изследва потенциала му като дългосрочно решение за по-качествено и смислено потребителско изживяване, което е достатъчно еластично, за да долавя и най-малките промени в поведението на хората: „Мощните, предварително обучени foundation модели показват безпрецедентна приспособимост в областите, в които са тренирани, затова могат да изпълняват разнообразни задачи, без да им е необходимо специфично обучение за всяка от тях. След като компаниите осъзнаят предимствата на foundation моделите и как създават стойност, те преминават към начина, по който да ги внедрят. И една от най-важните причини, поради които тези модели са толкова вълнуващи, е че повечето компании не се налага да създават свои собствени, за да решат бързо проблеми от различно естество.“
Хората и машините няма да си взаимодействат по същия начин, защото нито машината, нито човекът са същите. Чрез различни интерфейси ще управляваме машините по нов начин, а машините ще ни „разчитат“ до най-финия детайл, отключвайки нови поведения, отношения и очаквания за споделената дигитална реалност. Компаниите и брандовете ще се намират по средата на тази комуникация, а интелигентните машини могат да им помогнат да разбират своите клиенти на почти субатомно ниво, за да създадат win/win взаимоотношения. И който не постави акцент върху това водено от технологиите бъдеще, просто няма да бъде допуснат в него.
