Публикувано на: 25 март, 2024„Изключителни комуникационни умения“, „бързо учене“, „доказани способности за решаване на проблеми“, „системно мислене“. Това са малка част от меките умения, които IT работодателите търсят в кандидатите чрез хилядите обяви в job board-а на DEV.BG. Но докато новите технологии и свързаните с тях концепции не спират да гърмят като фойерверки на хоризонта, тези и още много други умения години наред успяват да устоят на тътена.
За първи път се заговаря за „меки умения“ в края на 60-те, когато военните сили на САЩ отделят работата с физически трудни обекти, напр. машини, от работата с неща, които са меки на допир. Новият термин остава в историята, а днес работодателите търсят много повече умения като работа в екип и способност за учене, отколкото професионален опит и технически компетенции, както показват различни проучвания.
В контекста на огромната приливна вълна, наречена „изкуствен интелект“, темата за меките умения става все по-гореща. Предстои да видим какви ще са дългосрочните последствия от AI, но едно е сигурно: докато ни разтоварва от множество досадни задачи, всеки един от нас трябва да помисли как ще генерира стойност като човек в своята компания и в цялото общество, а един от най-добрите начини да гарантира ползи, за които никой робот не може да претендира, е като постоянно шлифова меките си умения.
Новите „стари“ изисквания към критичното мислене
Днес се налага да се върнем в 10. клас и да си припомним критическата философия на Кант и как рамкираме мисленето си, защото способността да правим аналитични съждения оглавява списъка от меки умения в Work Trend Index 2023 на Microsoft. Те ще ни помогнат да се съхраним в ерата на изкуствения интелект.
Въпреки че AI може да генерира огромни количества данни и анализи със скоростта на светлината, все още си играем на „тука има, тука няма“, защото отговорите му не са изцяло валидни, безпристрастни, безгрешни или базирани на неоспорими факти. За да сме сигурни, че предложените от AI решения ще са успешни, все още е задължителна намесата на рационалната мисъл и безпристрастната оценка, или критическо мислене, което е уникално човешко качество: „Аналитичното мислене има доста проста формула. Започваме с мислене, може би единствената 100% задължителна съставка. След това добавяме систематичност, логика, критика, детайл, информация. Забъркваме всичко това и виждаме, че ни трябва и интелект, който да подреди тези съставки, за да успее да създава решения,“ казва Ален Паунов, ръководител на Sirma Academy, която е част от високотехнологичния холдинг Сирма Груп.
Това означава, че не можем да си позволим да сме пасивни съсъди за цифри, думи и визии, генерирани от изкуствения интелект. Ако държим да работим ефективно с него (най-малкото за да запазим работата си), трябва да се превърнем в активни действащи лица, които знаят как да синтезират информация, да оценяват данните и да взимат решения, които водят до адекватно разрешаване на проблеми: „Винаги проблемите и техните решения са били есенциални за успеха на един професионалист и организация. Това може би е единствената изконна на всяко развитие функция, която ще продължава да е доминираща и все по-търсена. Акумулирайки в себе си аналитично, рационално, креативно мислене, интелект, база от знания, амбиция и мотивация, умението за разрешаване на проблеми е висш белег на едно цивилизовано общество,“ допълва Ален Паунов.
Loading …Не само креативни, но и смели решения
Над осемдесет процента от лидерите, включени в „Индекса на работните тенденции“ на Microsoft, споделят, че служителите имат нужда от нови умения, които да ги подготвят за възхода на AI. След аналитичното мислене (30%) по важност посочват гъвкавостта (29%), или способността хората бързо да се адаптират към интегрирането на технологията на работното място, и емоционалната интелигентност (27%), която означава точна преценка кога да се използват възможностите на човека и кога — на изкуствения интелект. Четвъртото по важност меко умение е креативната оценка на съдържанието, генерирано от AI.
Масовият страх, че изкуственият интелект ще ни замести на работното място, може някога да се оправдае, но преди това със сигурност хората, които знаят как да го използват, ще седнат на мястото на колегите си, които нямат нужните знания за това. Според ново изследване служителите, които използват Chat GPT 4.0, извършват над 12% повече задачи, 25% по-бързо и с 40% по-високо качество в сравнение с тези, които не използват изкуствен интелект. Това означава, че хората, които си служат с AI и имат силни креативни умения в комбинация с аналитично мислене, ще се справят най-добре, защото е нужно високо ниво на изобретателност при даването на команди на изкуствения интелект, които да водят до по-добри решения:
„Все повече информация, все по-голям избор, все по-трудни и комплексни проблеми — всичко това обуславя важността на умението да взимаме решения бързо и уверено. То е тясно свързано с умението за носене на отговорност и макар че процесът на вземане на решения все още е слабо застъпен в образователната система, то до известна степен предопределя скоростта и максималния праг на развитие на един професионалист. Коя архитектура ще е най-успешна? Коя инфраструктура да избере? Кой framework да използва? Тези въпроси лесно могат да ни доведат до парализа, ако нямаме увереността и смелостта да вземем решението и да го имплементираме,“ казва Ален Паунов.
Делегирането на задачи на AI, което се нарежда на седмо място в индекса на Microsoft, не е въпрос на прости инструкции, а изкуство, което като всяко друго изисква креативност в процеса на генериране на хипотези и задаване на въпроси ала Сократ — предизвикване на предположения, изясняване на значения и разкриване на основни принципи, за да се решат сложни казуси. Творчески зададените инструкции ще накарат изкуствения интелект да връща по-детайлни и максимално актуални и нюансирани отговори и колкото повече навлиза на работното място, толкова по-важно ще става умението „креативност“.
Интелектуално любопитство, гарнирано с проактивност
Любопитството е онова желание, което не ни оставя на мира, ако искаме да разберем света около нас. То е като свредел, който ни кара да задаваме въпроси, да надничаме под повърхността на привидното, да се гмуркаме в дълбокото и да излизаме по-често извън зоната ни на комфорт, за да се сблъскаме лице в лице с непознати идеи и преживявания. В ерата на изкуствения интелект, в която алгоритмите и машините могат бързо да обработват огромни количества данни, любопитството заема все по-централно място сред меките умения.
„Любопитството означава непрекъснат стремеж към придобиване на нови знания и разширяване на разбиранията за това как работят AI моделите, как могат да бъдат подобрени и как да се интегрират за решаване на конкретни проблеми. То е тясно свързано с проактивността — способността самостоятелно да проучваме, да създаваме нови продукти и да предлагаме иновативни решения, които могат да променят начина, по който работим и предлагаме стойност на нашите бизнес партньори. То е двигател на иновациите и ни позволява да експериментираме и да изследваме нови възможности за приложение на AI, за да генерираме реална стойност,“ коментират от Nemetschek България, където работят 430 любопитни IT служители. Добавят, че проактивността и адаптивността са критично важни за развитието на компанията и иновациите в динамично променящия се технологичен свят и че тези умения са от съществено значение не само за работа в областта на AI и ML, но са ключови за цялостния успех на организацията.
Въпреки че изкуственият интелект може да идентифицира модели, да предвижда резултати и да автоматизира сложни задачи, на него все още му липсва дълбокото разбиране, което следва от човешкото любопитство. Добавената ни стойност като служители се променя от просто да имаме някакви знания към това да прилагаме на практика уникалното си любопитство, като не спираме да питаме „Защо?“ и „Как?“.
Explore more
Умение да общуваме на микро и макро ниво
Проявяваме любопитство и отваряме латинско-българския речник. Оказва се, че основното значение на думата „комуникация“ е „споделяне“, или способността да общуваме конструктивно с другите хора. Тя винаги е била, е и ще бъде търсено и високо ценено умение от страна на работодателите, защото никой не работи сам, дори и дистанционните служители.
В бъдеще, доминирано от изкуствения интелект, много роли ще продължат да изискват стабилни социални умения, които не се ограничават до това да се разбираме с колегата, а и да умеем да владеем емоциите си, да слушаме активно и да си сътрудничим добре и в стресови ситуации. Според данни на американското Национално бюро за икономически изследвания почти целият ръст на работните места от 1980 г. насам е бил на позиции, които изискват напреднали социални умения, а тези, които включват минимален социален контакт, са намалявали. Тези данни подчертават централното значение на междуличностната комуникация, отборната игра и емоционалната интелигентност на съвременното работно място. Това, разбира се, важи с пълна сила и за българския IT пазар.
Тази година например Nemetschek ще разработват пилотни програми за внедряване на AI и ML, за които ще търсят и нови таланти: „За успешното им внедряване нашите специалисти трябва да притежават умения като работа в екип, което е жизненоважно за разработването на ефективни и координирани решения. Също така разбиране на клиентските нужди чрез емпатия, за да предложим персонализирани решения, и способност да бъдат медиатори, които представят сложни AI анализи по разбираем за всички начин.“
Добрите комуникационни умения не слагат точка на дългия списък от меки умения, чието търсене ще остане непреклонно пред натиска на изкуствения интелект и други технологии. В него специалистите включват умения и като висок (технологичен) морал и стабилно психическо и физическо здраве. В същото време не само работодателите търсят подобни компетенции. Според резултатите от анкета на Adobe сред 1 000 служители от поколението Z относно мотиваторите им за кариерно развитие и очаквания на работното място, 33% заявяват, че искат повече обучения по меки умения, вероятно защото добре разбират, че едно е да си Python, Scala или R майстор, коренно различно дали можеш да обясниш идеите си на клиента или да предадеш знанията си на по-младите колеги.
И докато IT работодателите в страната не спират да помагат на своите служители да подобряват меките си умения в ерата на AI, любопитните кандидати веднага могат да сверят своите с актуалните възможности за работа в job board-а на DEV.BG.
Междувременно ние продължаваме да се радваме на първия български езиков модел BgGPT, да гледаме AI Иван по телевизията и да очакваме първата Международна олимпиада по изкуствен интелект, която ще се проведе не къде да е, а точно тук, в България.
