Code Academy дава насоки за бъдещи джуниъри: Най-добрите практики в софтуерната разработка, които търсят работодателите

Всеки бъдещ програмист със сигурност се старае да прави всичко като по учебник, тъй като това е от решаващо значение за кариерното му развитие. Да спазваш най-добрите практики в софтуерната разработка е много важно за успешното създаване на софтуер, който е надежден, безопасен и лесен за поддръжка. Тези практики са набор от стандарти, принципи и методологии, които програмистите следват, за да подобрят качеството, ефективността и устойчивостта на своя софтуерен продукт. Опитът на Code Academy показва, че компаниите високо ценят тези знания и умения и задължително ги търсят при избора на бъдещи кадри, независимо дали става въпрос за джуниъри или за кандидати с голям практически опит. Да, с практиката и натрупването на опит по време на работа, спазването на тези стандарти става рутина. Но как стоят нещата, ако тепърва прохождате като програмисти и нямате още нужните рефлекси? Възможно ли е да ги придобиете по време на обучение? Как точно става това?

Нека видим по-подробно кои са най-добрите практики при писането на софтуер и да ви дадем насоки как да ги изтренирате така, че да станат част от работните ви умения.

Пишете like a pro: Конвенции, стандарти и стилове за писане

Това накратко означава да спазвате съгласувани правила и насоки, които определят начина на написване на програмен код в една организация или проект. Те имат значение за подобряването на качеството и поддръжката на софтуера, като същевременно предоставят средство за подобряване на сътрудничеството между програмистите. Важни са, защото подобряват четимостта на кода, намаляват грешките, улесняват поддръжката, увеличават сигурността и производителността. И работодателят ви ще държи да ги спазвате.

Примери за известни стилове и стандарти:

1. PEP 8 за Python: Това е стандарт за кодиране за програмния език Python, който включва насоки за форматиране на кода, именуване на променливи и много други.
2. Google Java Style Guide: Този стандарт за кодиране съдържа насоки и стилове за програмния език Java и е разработен от Google.
3. Airbnb JavaScript Style Guide: Този стилов гайд е за програмния език JavaScript и включва насоки за форматиране на кода, използване на ES6 и други.
4. Microsoft .NET Framework Coding Guidelines: Този стандарт се фокусира върху програмния език C# и .NET Framework и включва насоки за структуриране на кода и поддържане на сигурност.
5. CSS Guidelines: Този стилов гайд съдържа насоки за кодиране със CSS и включва правила за именуване на класове, форматиране и др.

Това са само няколко илюстративни примера за стандарти, които се използват в индустрията. Всяка компания обикновено има свои собствени стандарти, които да съответстват на конкретните им нужди и стил на работа. Тук е важно да уточним, че дори и в собствените конвенции се прилагат общовалидни правила и стандарти, които IT секторът е възприел и спазва. И точно на такива правила и стандарти Code Academy учи своите кандидат-джуниъри в цялостната програма за старт на кариера Java Journey. Тази програма е съгласувана с IT компании – наши партньори, които имат Java разработка, и сме заложили техните изисквания в учебния ни план.

Още от ден 1 на въвеждащите ни модули менторите и лекторите на академията държат на спазването на добрите практики при писането и форматирането на Java кода, именуването на променливите и функциите, организирането на пакетите и т.н. По този начин в края на програмата курсистите ни завършват със създадени навици, които са в унисон с това, което партньорите ни изискват като умения.

Документацията е точно толкова важна, колкото source кодът

Всеки бъдещ Junior със сигурност си представя, че денят на един програмист минава в писане на код и почивки за кафе от време на време. Всъщност денят на програмиста, особено ако е Junior, по-скоро минава в четене на код и на документация, която да го ориентира какво точно прави този код. Документацията е необходима и задължителна. Никой не обича да я пише, но всеки трябва да го прави, това е изискване. Документацията играе изключително важна роля в софтуерната разработка, тъй като помага на програмистите да създават, поддържат и разбират съдържанието на source кода и системата.

Дотук всичко е ясно. Но какво точно включва понятието документация?

1. Коментари в кода: Коментарите са кратки обяснения в самия код, които описват функции, променливи или други аспекти на програмата. Те помагат на разработчиците да разберат кода и да го поддържат.
2. Техническа документация: Тази вид документация предоставя обща информация за архитектурата, дизайна и функционалността на софтуерния проект. Тя може да включва описания на алгоритми, диаграми на класове, архитектурни схеми и др.
3. API документация: Ако софтуерният продукт предоставя API (Application Programming Interface), тази документация описва начина, по който други приложения или разработчици могат да използват API за взаимодействие с системата.

В Code Academy учим нашите курсисти на най-добрите практики при създаването и поддържането на документация, тъй като обучението Java Mastery Projects e специален курс за подготовка на младши back-end програмисти с Java. Ето няколко примера от нашата практика с курсисти и изискванията ни, когато работят по екипни проекти:

Днес те питаме…

Kаква нетна месечна заплата получаваш в IT сектора?

• до 1500 лв.
• 1501-2500 лв.
• 2501-5000 лв.
• 5001-8000 лв.
• 8001-10000 лв.
• над 10000 лв.

 Loading …

1. Документацията трябва да бъде редовно актуализирана, особено когато се правят промени в кода или системата.
2. Документацията трябва да бъде ясна и конкретна, без излишни детайли. Изискваме разбираем език.
3. Документацията да е организирана в логична структура и подходящи формати като Markdown, HTML или дори PDF, в зависимост от целта й. Преди изобщо да започнат да пишат, курсистите трябва да изготвят uml диаграма на класовете в своя проект.
4. Настояваме да има примери и код, с цел обяснение как се използва функционалността или API-то. Тъй като това може значително да подпомогне разбирането и използването на софтуера.
5. Насърчаваме използването на инструменти за автоматично генериране на техническа документация. Използването на Javadoc е включено в учебния план на обучението.

Тестване

Да, програмистите в общия случай проверяват сами дали кодът им работи така, както е очаквано. Всеки бъдещ програмист трябва да е наясно, че качеството на неговия код е негова отговорност и трябва да следи сам за това. Push-ването на код, който не е добре изтестван, може да доведе до големи проблеми при клиенти. Много е важно установяването на грешки и недефинирано поведение на софтуера да се случи преди те да станат проблеми за потребителите. Тестовете служат и като форма на документация, която обяснява как трябва да работи софтуерът. Добре написаните тестове улесняват процеса на поддръжка, тъй като помагат при откриването и отстраняването на проблеми.

Бъдещите Java Junior програмисти учат в Code Academy как да пишат тестове, спазвайки най-добрите практики в индустрията. Тези практики се преподават от лектори с голям практически опит – senior програмисти. Библиотеките JUnit и TestNG са включени в учебния план и се изучават, когато дойде време за писане и изпълнение на единични тестове в Java. Изискваме от нашите курсисти да имат 95% code coverage, в това число различни пътища и функционалности. Те правят план какви тестове трябва да се изпълнят преди разработката, по време на нея и след нея. Senior-ите дори изискват test driven development за част от заданията. Целта е нашите джуниъри да излязат с нужната подготовка и да бъдат максимално конкурентноспособни и уверени в собствените си умения.

Дебъгване и error handling

Отстраняването на грешки (debugging) е друг критичен етап в софтуерната разработка, който има за цел намирането, разбирането и отстраняването на грешки в програмния код. Програмистите наричат грешките в програмите “Bugs”. Това обаче не са тези грешки, когато напишете нещо с невалиден синтаксис и компилаторът се оплаква. Това са онези, по-страшните грешки – логическите. По-страшното при тях е, че програмите се компилират напълно успешно. Стартират се и вървят, но има случаи, в които при определени обстоятелства се случва нещо и всичко се обърква. Често причината за това е, че логиката е сгрешена. Но може и да е просто, защото сте объркали името на една променлива. Дебъгването и тестването са колкото различни процеси, толкова и свързани помежду си. Интегрираните среди за разработка (IDE) предоставят инструменти (дебъгери), които позволяват на програмистите да следят стойностите на променливите, да проследяват изпълнението на програмата и да вървят стъпка по стъпка през кода. Записът на логове и генерирането на изключения може да помогне за идентифицирането на грешки и проследяването на техния произход. Принтирането на изходни съобщения и на стойности в конзолата може да бъде полезно при отстраняване на грешки, особено при по-прости сценарии. Всичко изброено е част от уменията, които обучаващите се в Code Academy усвояват по време на 6-месечния практически курс Java Mastery Projects.

Важно е да отбележим, че добрите практики в софтуерната разработка, за които говорихме в тази статия, не се прилагат изолирано всяка за себе си, а се допълват взаимно и взаимодействат за постигане на целите на всеки един проект. Например добре написаната документация помага на програмистите да разберат кода и да го поддържат в кондиция, а тестовете и отстраняването на грешки осигуряват качествен и надежден софтуер. Спазването на стандартите и конвенциите при създаването на кода пък намалява грешките и също съдейства за повишаването на качеството. Системата е като жив организъм и за всеки бъдещ програмист е важно да я разбере преди да стане част от нея. За да стартираш кариера като Java Junior не е достатъчно само да владееш синтаксиса на езика и да можеш да пишеш на него. Има много допълнителни знания и умения, които трябва да усвоиш, за да можеш да се реализираш. Курсът Java Mastery Projects ще ти даде пълния набор практически и теоретични умения, нужни за старт в IT сектора.

---