Публикувано на: 1 декември, 2023*Текстът е предоставен от „Дигитални истории“
Георги Караманев е софтуерен инженер, който се насочва към фронтенд технологиите след 15-години като журналист. Днес комбинира и двете – работи като програмист, а в свободното си време пише за технологии в сайта „Дигитални истории“. Георги е и един от водещите на подкаста на DEV.BG.
Преди дни излезе книгата „Дигитални истории“, в която той събира кратки, но важни четива, свързани с дигиталния свят и с начина, по който той променя света. Там са, разбира се, изкуственият интелект, блокчейн, героите на технологичния свят в непозната светлина и други любопитни, общо 32 истории, разказани по неочакван и увлекателен начин.
Какво може да накара един програмист да напише книга с истории?
Смисълът. Това, че според мен е много важно да си говорим повече за технологиите. Включително и ние, хората, които работим в IT света. Струва ми се, че губим прекалено много време за дърляне онлайн, вместо да обсъждаме големите въпроси. Имаме късмета да работим в сфера, която процъфтява на фона на почти всички останали у нас. Създаваме технологии на световно ниво, все повече са успешните стартъпи, големи неща идват и от института INSAIT. Докато в същото време нямаме време да спрем и да се позамислим.
Вече 3 години събирам в сайта „Дигитални истории“ важни според мен мнения за бъдещето. Да, правя интервюта и с поети, и със свещеници за изкуствения интелект, но и с много специалисти от гилдията – софтуерни инженери, учени, лидери, хора с опит и важна гледна точка.
Знам, че много от работещите в нашия бранш не са точно тези, които биха си купили хартиена книга, но съм се опитал да напиша и за тях интересни и важни истории.
За кого би била интересна книгата?
Когато започнах да пиша в сайта си, най-накрая, след 15 години работа в „старите“ медии, можех да разказвам само за това, което искам и което наистина ми се струва важно. Просто се опитвам да разказвам интересни и смислени истории, свързани с дигиталното настояще и бъдеще, така, както съм се учил вече 20 години.
В книгата те са събрани, обновени, подредени. 32 текста – по 4 отговора на 8 въпроса. От това как до момента ни промениха технологиите, дори като биологичен вид. До далечните прогнози за бъдещето и тези софтуерни решения, които ще ни отведат към Космоса. Или пък ще удължат драстично живота ни.
Loading …
Fully Remote
Hybrid
СофияВ два от отговорите на всеки въпрос се опитвам да разкажа за интересна според мен технология или за някоя голяма тема, свързана с нея. А още два отговора са човешки истории, свързани с нея. Мисля, че има интересни детайли и за уж познати ни герои – от Мъск и Сатоши Накамото до Чичо Боб, а и за любопитни герои, включително от българския софтуерен бранш.
Надявам се да е интересна и за хората от нашия бранш, а и за всички останали. Защото мисля, че имаме нуждата да си говорим много повече. Да разказваме какво се случва в този IT сектор на всички останали, което не мисля, че засега се случва достатъчно добре. И една от големите причини, разбира се, са ехо стаите, балоните на филтрите. Трябва да счупим някак тази преграда.
Как технологиите променят начина, по който разказваме и възприемаме истории в дигиталната епоха?
Всякак! Абсолютно нищо не е същото. Учех се на журналистика, когато още четяхме вестници, днес и телевизията е тръгнала по техния път. Много голяма тема е начинът, по който днес научаваме какво се случва по света, търсим информация. Разбира се, тук се намесва и AI, който допълнително променя всичко. Но той ще променя тепърва всичко и извън това.
И ето, той е пример. За тема, по която е много трудно да се ориентираме какво се случва, след като и най-големите световни учени спорят.
Ето затова аз продължавам да вярвам точно в историите. Разказани така, че да научиш нещо ново от тях и да те развълнуват, замислят. Това се опитвам да правя в сайта и, по-концентрирано, в книгата. Все още съм по-добър в писането на български, отколкото на JavaScript, макар че той ми изкарва хляба през последните 5 години.
По какво си приличат писането на код и на книга?
Много аргументи съм чувал и в двете посоки – дали писането на код е творчество, или инженерна работа. Почти толкова, колкото по споровете дали ще ни вземе хляба AI. Някак в нашия бранш често разговорите стигат до бинарното, до крайностите, до увереността, че си прав, а всички други са в грешка, защото…
Нюансите ги има повече в писането на журналистически или литературен текст, казвам го след две книги – имам и роман, и разкази, и след доста писане, четене, осмисляне и на код.
Двете са еднакво „човъркащи“ мозъка, интересни, провокиращи, вглъбяващи занимания. Освен това, се редуват по перфектния начин – когато забия в кода, ми помага да сменя посоката на мислене, а на фон, някак си, идват и решенията.
И двете – писането на код и на текст, могат да са изкуство, мисля си. А и двете са много важни за света, в който живеем и още по-важни – на фона на всичко, което се задава… Това ми е краткият отговор, дългият включва 32 истории, които май също не дават бинарни отговори. Но пък, надявам се, помагат да се замислим за доста важни теми за всеки от нас…
Още за книгата „Дигитални истории“ – тук.
