*Текстът е предоставен от Melon
Как започва всичко?
Кариерният път на Ева Огнянова започва като .NET дивелъпър в Melon през 2003 г. Ева завършва Индустриално инженерство с английски в Техническия университет в София. Тогава програмирането за нея е все още хоби, което тепърва иска да развива. Java е първият програмен език, който тя учи, и така постепенно интересът ѝ към писането на код става все по-голям. „Има едно клише, което обаче е на 100% вярно за мен – избери кариера, която обичаш, и никога няма да имаш усещането, че работиш“, казва тя.
Ева научава за Melon през 2000 г., в момент, в който решава да напусне настоящата си компания. Момичето, което наемат на нейно място, се оказва бивш кадър на Melon, като именно тя ѝ разказва повече за компанията. „Един ден мой приятел ме попита „Защо не вземеш да кандидатстваш?“. Тогава Melon имаше не повече от 5-ма служители. И така, преди двадесет години, станах част от екипа като Junior Developer,“ спомня си Ева.
12 години след като започва работа в Melon, Ева решава да опита нещо ново, като започва работа като database разработчик в друга компания. През 2019-та, пет години по-късно, Ева се завръща в Melon. „Тук се чувствам като част от семейство. Тук намирам развитие лично и като професионалист. Melon ми показа какво да търся в работната си среда. Търсех същото усещане в други компании, но не успях да го открия, затова реших да се върна.“, споделя Ева.
Много от колегите, с които Ева е работила преди 20 години, са част от компанията и до днес. Разбира се, има и нови лица предвид, че към днешна дата Melon наброява над 300 души – една много различна среда от тази, в която Ева е започнала. Въпреки това, за нея приятната атмосфера, доброто отношение към екипите и начинът на работа, остават ключови за културата на компанията. „В момента Melon се променя бързо, заради придобиването от Kin + Carta. Процесът често е предизвикателен, но заедно с това е интересна и вълнуваща еволюция,“ коментира тя.
Ева също се е променила много. Когато започва работа в Melon, тя е почти дете. Нейният характер, подходът ѝ към хората, и дори музикалният ѝ вкус, се трансформират значително през това време.
Любимите проекти
И до днес, най-интересният проект за Ева е Widagoo, по който тя работи преди много години, в зората на Facebook. Widagoo е тип социална мрежа за организация на събития, рождени дни и партита. Платформата позволявала на потребителите да събират средства от участниците в дигитален портфейл, което за годините си е било значителна иновация. Потребителите можели да канят приятелите си от Facebook и да си изпращат съобщения. Екипът на проекта е бил от хора от Англия, Ирландия и Индия, които са го развивали с ентусиазъм и са се сближили със софтурения екип на Melon, ангажиран с изпълнението му.
Най-предизвикателният проект, по който Ева някога е рабитила, са нарича The Bridge Hit Portal. Платофрмата вече не съществува, но за Ева е било едновременно любопитно и сложно от гледна точка на софтуер, тъй като тогава не е имала идея как се играе бридж (белот) и е трябвало да започне от 0-та. „Чувствах се така сякаш трябваше да знам всяка най-малка подробност, свързана с правилата и техниките на игра, за да мога да предвидя всяка потенциална грешка при разработването.“, спомня си Ева. За щастие, екипът ѝ тогава е бил по-добре запознат от нея и е помогнал да усвои тънкостите на играта. „Всеки проект има своите предизвикателства – дали като тех стак или в директната работа с клиентите. Честно казано, смятам, че имам голям късмет, тъй като досега винаги съм работила само с готини клиенти,“ смее се тя.
Развитието
В Melon, тя разбира как да работи в екип и как да изгражда стабилни работни отношения. Ева признава, че Melon има значителна роля във формирането ѝ като човек и към запазването на страстта ѝ към програмирането. „Не искам работата ми да се превърне в навик, който да отметна набързо, за да приключи денят ми по-рано.“.
Ева е горда, че през годините, е успяла да изненада и надмине себе си по много начини, които дори не е и очаквала. „Докато се движех по професионалия си път, се сблъсках с неща, които не мислех, че са за мен – като говоренето пред хора. Но го преодолях. Гордея се, че не се предадох и че не отхвърлях задачи, които смятах за стресиращи. Не бях убедена също, че мога да водя екип – не се чувствах достатъчно подготвена за това. Но въпреки страховете ми, получавам обратна връзка, че върша работата си добре. Много се радвам, че прескочих тези летви.“, разказва Ева.
А личният ѝ съвет към новите хора в Melon е да се насладят на пътуването, да черпят опит с пълни шепи и вместо да се надяват на незабавни и бързи резултати, да гледат напред и да бъдат търпеливи.