*Текстът е предоставен от it-economics
„Ретроспективата е като да изпращаш една мини Нова година…, изпращаш я с всевъзможни ритуали и винаги започваш новата обнадеждено с малко стари и малко нови обещания“ (Веселка Здравкова, Senior Software Developer).
Попитахме 10 програмисти в it-economics, какво за тях е Scrum Ретроспективата с една дума. Kакво би я направило по-привлекателна за тях, какво им харесва в нея и какво не им допада или не е толкова продуктивно. Установихме, че това Scrum събитие се свързва предимно с думи с положителна конотация, макар преобладаващото схващане да е, че програмистите мразят Ретроспективата. В нашето малко проучване се натъкнахме на асоциации като Подобрение, Конструктивизъм, Откровеност, Анализ, Равносметка, Преглед.
В резултат успяхме да обобщим научени уроци, които да оформим като правила (не твърдим, че са златни) за успешна Ретроспектива. Въпреки това тези правила са със сигурност една добра проверка с реалността, и служат за приемане на Ретротата такива, каквито са. Нашите правила са без претенция за изчерпателност, споделяме го от своя опит в областта, и се надяваме да са полезни на agile общността.
Off-topic за едно по-добро начало:
Началото на всяко Ретро е това, което определя тона на цялата последваща среща. „Когато срещата започне с усмивка, хората по-лесно приемат/дават критики, защото до някаква степен се освобождават от сериозността на това, че Ретрото е все пак работна среща“ (Иван Ружев, Lead software developer).
Дали всеки ще си гледа часовника докато свърши, ще е отегчен до краен предел, или ще участва активно и с желание, много често е закодирано още във встъпителната част на срещата. „Това са разпускащите разговори до кафемашината преди всяка среща“ (Кевин Кьониг, Developer). Като такива също е добре те да не се удължават прекалено, за да не се изгуби фокусът на Ретрото, и да остане достатъчно време за дискусия. Безспорно обаче, искаме да зададем такъв тон в началото на Ретрото, че да създадем условия за откровеност на всеки член от екипа.
Разнообразието е добре дошло, липсата на фокус води до загуба на интерес:
Разнообразието се приветства, „еднообразието е нещо, което убива креативността на екипа“ (Иван Ружев, Lead software developer). Да участваш всяка втора седмица в еднакво и минорно Ретро, в което ти задават едни и същи въпроси, стоят едни и същи думички на един борд, разпределени в едно и също визуално оформление, е пагубно за ефективността на това Scrum събитие.
Дори един и същ замисъл, представен чрез разнообразни формати, може да даде различни идеи и различни перспективи за даден проблем. Да избягаш от очакваното и предсказуемото в Ретрото предизвика повече желание за участие. Добавена стойност дава и възможността да се откъснеш за момент от ежедневната работа или от някой бъг, с който се бориш от три дни. И да помислиш в друга посока или дори да се позабавляваш. Независимо обаче какъв формат ползваме е важно да останем конструктивни.
Именно защото целта почти в 100% от случаите е една: подобрение – да намерим проблемни места за екипа, да оптимизираме, за да осигурим по-ефективна и продуктивна екипна работа. Не е добра практика да губим фокус от тази цел и да се разпиляваме. Концентрацията на темата и качественото обсъждане на даден проблем са важни, за да уловим как и с какво можем да прогресираме и какво е конкретното желание на екипа.
„Хубаво е, че в нашия екип вземаме 2 или 3 неща и ги имплементираме, а не да вземем 100 и да не направим нищо“ (Кристоф Дийтерт, Solution Architect). Да прогресираш в имплементирането на две, три неща в обозримо бъдеще е доста по-постижимо, и се радва на повече одобрение от екипа, от това да извлечеш 100 стъпки за действие, и да се опитваш да изпълниш всички наведнъж (дори и всички те безспорно да носят позитиви).
Минута е много:
„Не ми харесва времевите граници да са твърде стриктни. Понякога имам чувството, че гледам повече времето, което остава на таймера, отколкото да мисля за въпроса. После човек не може да допише нещо, за което се сеща допълнително, защото времето е изтекло“ (Мария Попова, Expert Software Developer).
Всеки, присъствал в Scrum Ретроспектива, може би знае, че доста често се случва таймерът да ръководи срещата, а не екипът. Има доста предписания за това колко трябва да продължи едно Ретро. Или всяка една част от него. Колко да продължава, за да е ефективно. Всъщност това е доста субективно от гледна точка на това колко голям е екипът, колко е съгласуван помежду си, и какви са неговите нужди. Има вариант, в който, за малки екипи в много динамични проекти и 30 минути Ретро биха стигнали за целите на събитието. Въпреки че на толкова кратко време за тази среща се гледа с лошо око.
От значение е да не забравяме, че Ретрото е преди всичко Равносметка. Преглед на това какво сме постигнали и какво още искаме да постигнем.
В този смисъл Ретрото би се радвало на една идея по-добра обща оценка, ако регулярно следим за прогреса и извеждането на формираните стъпки докрай, така че накрая да се получи някаква добавена стойност за екипа. Това не винаги се случва. Но дори да не се случи, ефективността на метода Ретро идва и от това да държим информацията отворена и достъпна за всички, да преразглеждаме сравнително често задачите, които сме си поставили, и заедно да стигнем до заключението по какъв начин можем най-добре да ги доведем до край, дори той да не е най-оптималният.
Обратната връзка под някаква форма също е форма на равносметка и преглед. Било то за самото Ретро, равносметка за самия себе си, за това колко си доволен от постигнатото/инвестираното в срещата/в спринта, как си се чувствал, бил ли си чут и т.н. Това е съществена част от Ретрото, която не е добре да се изпуска регулярно. Тук всеки сверява собствения си часовник, това е още един начин да кажеш открито какво мислиш и да дадеш знак, ако нещо не върви, както смяташ, че би трябвало. Тук много често се зараждат размишления и идеи за последващи срещи, за подобрения, което е ценно както за Scrum Master-a, така и за екипа.
Един човек Ретро не прави, но и без (него) един не може:
Като говорим за размишления и идеи за подобрения, трябва да кажем, че Ретрото има характера на анализ, а в един анализ всички гледни точки са от значение и трябва да се вземат под внимание.
Много екипи имат лош опит с Ретрото, тъй като не всички членове на екипа взимат участие в срещата поради редица причини. Дали защото не го намират за полезно, не смятат, че ги засяга, не намират време и прочие. От опит може да се изведе заключението, че всеки член на екипа е важен, и е препоръчително да участва в Ретрото. Всеки член от екипа има глас и мнение, и то трябва да бъде чуто и споделено. Това разбира се, не означава, че всеки трябва да е компетентен във всичко, и да дава навсякъде идеи.
„Не ми допадна задължението всеки да дава идеи за всяка тема. По-добре е всеки да дава идеите, които има, независимо по коя тема са“ (Теодора Христева, Senior Application Maintenance Developer). Препоръчително е обаче, всеки да се чувства по-авторитетен и уверен в позицията си в екипа, а това се случва, когато мнението му се иска, дори да е само за да каже „Да, съгласен/на съм, и аз така мисля“. Пренебрежението в нито един контекст не води до сплотеност и по-добра екипна работа, а системното доминиране на един човек, който говори над или за всички останали би довело до дискредитиране на Ретрото.
„В ежедневната ми работа комуникацията с колегите ми непрекъснато тече двупосочно, което ни позволява да споделяме идеи, и бързо да адаптираме работата си. Това постоянно развитие може да бъде добро за разрешаване на проблеми и коригиране на процеси, но може да доведе и до оставяне на членовете на екипа извън кръга на събитията, или да позволи на лоши решения да наберат скорост. Затова обичам да използвам Ретроспективите, за да намирам допирни точки с колегите по въпроси, свързани с работния процес, и решения на общи задачи.“ (Валентин Генев, Advanced Software Developer)
Ретроспективата като метод сама по себе си дори извън Scrum е нещо, което носи много позитиви, когато се изпълняват предпоставките за успешното й прилагане. it-economics се стреми да инкорпорира този подход и във вътрешната си структура, за решаване на проблеми, подобрение на процеси, получаване на обратна връзка сред служителите. Нещо, което със сигурност помага на добрия имидж на Ретрото при нас, е ясното формиране на конкретни проблемни теми, систематизирани цели и ясни стъпки, които ще предприемем в следващия спринт или в обозрим срок, за да направим работната среда и атмосфера по-добра за екипа.
В заключение можем да кажем, че постоянното усъвършенстване на отделния екип и на компанията съвсем не е утопия, а е въпрос на желание и усилия, базирани на добри методи и практики, каквато е Ретроспективата, и на тяхното ефективно прилагане. Постоянното усъвършенстване е част от нашата култура, и винаги намира място в работата по проектите. Може да се запознаете с нашите проекти и отворените ни позиции тук.