*Текстът е предоставен от Melon
Николета Попкостадинова от 7 години е Мениджър „Маркетинг и комуникации“ в Melon. Тя разказва за създаването на политиката им за корпоративна социална отговорност, как се е развила през годините и колко смислена и необходима е работата на организациите, които подкрепят.
Защо беше важно за вас да имате политика за корпоративна социална отговорност?
Едно от нещата, с които искрено се гордеем през последните 3 години е точно това – програмата ни за корпоративна социална отговорност.
Не толкова с бюджетите ни за България и Северна Македония, колкото с процеса ни, портфолиото от организации, на които помагаме, връзките и отношенията ни с тях, и най-вече със социалния ефект, който те постигат.
През 2021-ва приходите на Melon се увеличиха с 40%, а екипът ни – с 30%. Тъй като вярваме, че заедно с нас трябва да расте и положителният отпечатък, който оставяме в общностите, от които сме част, удвоихме бюджета си за дарения.
Как стигнахте до идеята за политика за корпоративна социална отговорност?
През 2018-та се замислихме, че вече години наред хората в Melon постоянно предлагат и с голямо желание се включват в разнообразни благотворителни идеи. Тогава нямахме процес, чрез който да отсяваме кога да помогнем и кога не. Затова решихме, че е крайно време да структурираме и фокусираме тази енергия в по-ефективна стратегия за корпоративна социална отговорност, подкрепена с годишен бюджет.
Какъв беше процесът?
Едно от най-важните неща за нас беше да включим всеки един от Melon, който има отношение и интерес. Затова, попитахме всички, от трите ни офиса в София, Велико Търново и Скопие, как точно трябва да дарява компанията – в кои социални сфери, за кои хора, колко на брой проекта – един или повече, и т.н. Единодушно избраха: деца до 18 години, образование, социално подпомагане и опазване на околната среда на територията на цяла България и Северна Македония. Определихме за 2019-та пилотен бюджет, който да разделим между няколко проекта.
С помощта на Български дарителски форум проучих вече доказано смислени и ефективни организации, които работят в тези сфери. Поканихме 20-тина да попълнят една страница за себе си и за какво биха ползвали средствата. Събрахме жури от 7 души от Melon – хората, които дотогава бяха най-дейни, когато е ставало дума за дарения – от екипите ни .NET, Python, SharePoint, Маркетинг и HR. Дискусията беше много нажежена и продължи няколко часа. Накрая, след купища аргументи, реторика, и точкуване, избрахме първите си 4 проекта.
По-късно същата година ги поканихме на живо в офиса ни в София да разкажат за работата си на всички колеги и да ги запалят да станат доброволци към тях. Обратната връзка беше, че това са били едни от най-вълнуващите и интересни презентации, които сме организирали дотогава. Но то няма как да е иначе, когато толкова ценни хора се изправят пред нас и ни вдъхновяват с личния си пример и историите на децата, на които реално помагат.
Кои бяха тези организации?
Това са Пара кидс, които провеждат тренировки по плуване, ски и сърф за деца с увреждания, организират за тях и спортни лагери и еднодневни събития, защото виждат колко положително се отразява това на физическото им, емоционално и социално здраве.
Враца софтуер общество, които пък полагат големи усилия техният пословично беден регион да не изостава от дигиталните и технологични развития. Правят демо уроци по програмиране в училища в града за ученици от 8-и до 12-ти клас, имат куросве в собствения си IT център и провеждат CodeWeek Враца.
Технократи работят с деца в София, Враца, Видин и Търново като правят съботно-неделни групи и преподават в училища и извънкласни групи в училищна среда за деца между 7-18 години. Наблягат на иновативни подходи и технологии, работа в екип, конструират роботи, програмират ги и си говорят за устойчив живот на Земята.
Клуб за програмиране във Велико Търново пък правят курсове по роботика, електроника и програмиране, но въпреки желанието и качествата на учениците, родителите им често не могат да ги запишат по финансови причини. В по-малките градове това е сериозен проблем за развитието на знаещите и можещи децата.
Как се разви програмата ви през годините?
В края на 2019-та помолихме четирите организации да ни разкажат как са използвали средствата от нас. През 2020-та решихме да продължим да подкрепяме първите три от тях. Трябваше да изберем нова организация от област Велико Търново, тъй като там имаме офис и държим да допринасяме за развитието на региона. Спряхме се на Училище за талантливи деца в неравностойно положение в c. Русаля. Това е пансион с безплатно образование, възпитание и грижа за деца от крайно бедни семейства и различни етноси.
2020-та беше годината, в която светът се въртеше около една дума: пандемия. Още две седмици преди официалния локдаун в България (13.3.2020), мениджмънтът на Melon посъветва всички, които могат и искат да си останат вкъщи, за да предпазят себе си и близките си. Неизвестните бяха много – не само за здравето, но и за всички бизнеси. Затова не посмяхме да увеличим бюджета си за корпоративна социална отговорност и със същите суми подкрепихме освен училището в с. Русаля, и Пара кидс, Технократи, Враца софтуер общество.
В същото време обаче, нямаше как да останем безпристрастни към трудностите, породени от новите обстоятелства. Колко много хора не само не можеха да си позволят да се затворят вкъщи и да работят от кухненската си маса, но и изпаднаха в далеч по-затруднено положение. Затова решихме да пренасочим средствата от отменените ни партита на живо към организации, които пряко работят за справянето с последствията от кризата. Като Спешният фонд в помощ на кризисните центрове за жени и деца, пострадали от домашно насилие на Български фонд за жените. Защото се оказа, че затворени вкъщи, случаите на домашно насилие ескалират и изключително малкото на брой центрове в страната, които спасяват тези жени и деца имат нужда от хуманитарна и медицинска помощ, средства за психологическа, юридическа и социална подкрепа, за създаване на условия за онлайн обучение на учениците, както и други изключително важни и понякога животоспасяващи мерки.
Дарихме и на Нашите недоносени деца, които пък трябваше бързо да се адаптират и да провеждат онлайн консултации със стотици семейства от цялата страна, изолирани, сами и уплашени вкъщи. Колегите от Северна Македония пък избраха техният бюджет за партита да отиде за Доза щастие, които работят с деца със Синдром на Даун.
А как процедирахте миналата година?
През 2021-ва вече знаехме, че компанията ни е добре подготвена и се адаптира към новите реалности. Не само това, но дори и растем. Освен повече и по-дългосрочни клиенти, вече имаме и далеч по-голям екип програмисти. Направихме и стратегическа инвестиция в косовската софтуерна компания Frakton и вече имаме офис и в Прищина. Затова не се и поколебахме да удвоим бюджета си за корпоративна социална отговорност.
Нямаме думи да изразим колко високо ценим работата на организациите, които подкрепяме. Колко важно е за цялото ни общество това, което те правят. Спокойно мога дори да кажа, че за огромно мое съжаление запълват дупки, които са изцяло работа на държавата. Затова и миналата година отново подкрепихме Пара кидс, училището за деца в неравностойно положение в с. Русаля, Български фонд за жените и Нашите недоносени деца.
Помогнахме и на детския олимпийски отбор по математика на Северна Македония, Телерик академията за ученици във Велик Търново, Института за здравни активности и технологии, с които дарихме 250 книги на 10 детски отделения в болници в цяла България, Български хелзинкски комитет, за да отпечатат Наръчник за правата на човека по време на пандемия, Гората.бг, за да засадят 1000 дървета от наше име, и Байк и рън за Чепън, за да могат да опазят Драгоманското блато.
С коя част от вашата програма за корпоративна социална отговорност най-много се гордеете?
На първо място с всички проекти, които сме имали удоволствието и честта да подкрепяме. После, че систематизирахме и фокусирахме усилията и средствата си. Че успяхме да ги надградим и развием. Да постигнем устойчивост. И че мениджмънтът на Melon ги подкрепя с две ръце.